Минималната заплата в България и ЕС: 15 г. по-късно
Покупателната способност на МРЗ у нас се повишава най-бързо от всички страни в ЕС
~ 2 мин.
Явор Алексиев Всички знаем, че минималната работна заплата (МРЗ) у нас е най-ниската в ЕС. Това важи както за нейния номинален размер, така и за нейната покупателната способност (това, което човек може реално да си купи с нея). Последното е по-важният от двата показателя, заради различните цени на стоките и услугите в отделните държави.
Малко хора осъзнават че покупателната способност на МРЗ у нас се повишава по-бързо от тази в на практика всички страни от ЕС, с изключение на може би Румъния (в зависимост от периода, който разглеждаме). За да онагледим този процес, сме представили покупателната способност за МРЗ в България като процент от покупателната способност на МРЗ във всяка една от 19-те страни членки на ЕС, в които в периода от 2000 г. насам има въведено минимално заплащане1.
От легендата към графиката можете да активирате данни за страните, които ви интересуват. Данните са на Евростат.
Вижда се, че:
· В сравнение с първата половина на 2000 г. през втората половина на 2015 г. покупателната способност на МРЗ в България постепенно застига това в страните Естония (ръст от 56,8 до 81,7%), Латвия (от 58,4 до 80,3%), Литва (от 40,2 до 79,1%), Словакия (от 42,0 до 72,5%) и Унгария (от 44,5 до 67,3%).
· Спрямо страната с традиционно най-висока МРЗ (Люксембург), реалната покупателна способност на МРЗ у нас се увеличава от 7,6% през първата половина на 2000 г. до 25,1% през втората половина на 2015 г.
· Единствената страна, в която покупателната способност на МРЗ е била по-нисък от тази у нас в периода е Румъния (през 2001 г., втората половина на 2002 г., периода от 2005 до 2008 г., както и през първите тримесечия на 2013 и 2014 г.).
Бързо нарастващото ниво на МРЗ в България2 обикновено бива обосновано с аргументи от типа „нормално е МРЗ у нас да расте най-бързо, понеже базовата стойност е най-ниска”. Макар теоретично валиден, този аргумент губи практическа обосновка с всяка следваща година, както показват данните. Застигането на нивата на покупателна способност на минималното заплащане в други страни е не пожелание, а факт.
Въпросът е дали производителността на труда у нас може да поддържа сходно темпо на растеж, особено що се касае до лица от уязвимите групи на пазара на труда (младежи, хора в напреднала възраст, хора с увреждания, роми и др.). Остава опасността в един момент ръстът на МРЗ в България да се окаже прекалено бърз и на практика да лиши много хора от възможността да работят законно. Тази тема обаче не е предмет на настоящия анализ.
[1] В някои страни, като Ирландия и Германия МРЗ е въведено по-късно, поради което те са изключени от обхвата на нашия анализ.
[2] От 1 януари 2016 г. се очаква МРЗ у нас да нарасне с още 10,5% и да достигне 420 лв.
Източник: Инфограф
