5G трябва да е в Европейския съюз до 2025 г.
Но не постигнаха едонодушие по реформата за отдаване на радиочестотен спектър
Снимка: Pexels
~ 2 мин.
Гражданите на Европейския съюз (ЕС) ще могат да сърфират в интернет чрез 5G мрежи най-късно до 2025 г. За това са се договорили министрите с ресор телекомуникации на страните членки. Те обаче не са постигнали единодушие по промените на правилата за отдаване на радиочестотен спектър от държавата на телекомите, което е съществена спънка по пътя към осъществяването на целта.
Новината за постигнатото единодушие идва 5 години след първоначалното предложение на Европейската комисия (ЕК), предава Euractiv. От там уточняват, че министрите на ресорните ведомства са подписали списък с цели, така че да направят 5G мрежите достъпни в целия ЕС. Срещата се е състояла в понеделник в Брюксел.
В договореностите обаче не присъства точка за улесняването и съкращаването на процедурите, по които националните органи могат да продават радиочестотен спектър на телекомите, става ясно още от информацията на Euractiv. Министрите не са проявили склонност да уеднаквят правилата за продължителността на даден лиценз и условията за продажбата му. Естонският министър на икономиката Урве Пало обаче настоява, че няма „големи пречки“ за постигането на споразумение между държавите членки.
Това бе последната среща между министрите, отговарящи за телекомуникациите, в ЕС в рамките на естонското европредседателство. През януари предстои България да поема управлението на Съвета на министрите, респективно да продължи и дискусиите по темата.
ЕК обаче вече е нетърпелива по въпроса с уреждането на правилата около отдаването на радиочестотен спектър. Законодателната промяна бе предложена през септември 2016 г. с цел да насърчи телекомите да инвестират в нови и по-бързи интернет мрежи.
Очаква се, че частните фирми ще вложат около 500 млрд. евро в развиването на нов тип мрежи, така че да се осигури 5G свързаност в ЕС до 2025 г. Рискът е, че заради консерватизма на държавите членки може да се изгуби цялата про-инвестиционна ориентация на кодекса, изтъкват от ЕК.
„За мен най-доброто решение е срокът да е 25 години“, коментира вицепрезидентът на ЕК Андрус Ансип, според когото по този начин на телекомите няма да им се налага да подновяват лицензите си твърде често.
Телеком „кодексът“, както бива назован законопроекта, може да влезе в сила едва след като се одобри от държавите членки, Европарламента и Еврокомисията. „Това, което все още липсва, е правнообвързващия срок за разпределляне на радиочестотния спектър“, обясни и еврокомисарят по цифровизацията Мария Габриел.
По нейни думи, държавите от ЕС трябва да определят задължителен краен срок, в който да започнат да продават радиочестотни ленти от 2.6 и 26 GHz. Габриел настоява това да се случи преди 2020 г.
Новината за постигнатото единодушие идва 5 години след първоначалното предложение на Европейската комисия (ЕК), предава Euractiv. От там уточняват, че министрите на ресорните ведомства са подписали списък с цели, така че да направят 5G мрежите достъпни в целия ЕС. Срещата се е състояла в понеделник в Брюксел.
В договореностите обаче не присъства точка за улесняването и съкращаването на процедурите, по които националните органи могат да продават радиочестотен спектър на телекомите, става ясно още от информацията на Euractiv. Министрите не са проявили склонност да уеднаквят правилата за продължителността на даден лиценз и условията за продажбата му. Естонският министър на икономиката Урве Пало обаче настоява, че няма „големи пречки“ за постигането на споразумение между държавите членки.
Това бе последната среща между министрите, отговарящи за телекомуникациите, в ЕС в рамките на естонското европредседателство. През януари предстои България да поема управлението на Съвета на министрите, респективно да продължи и дискусиите по темата.
ЕК обаче вече е нетърпелива по въпроса с уреждането на правилата около отдаването на радиочестотен спектър. Законодателната промяна бе предложена през септември 2016 г. с цел да насърчи телекомите да инвестират в нови и по-бързи интернет мрежи.
Очаква се, че частните фирми ще вложат около 500 млрд. евро в развиването на нов тип мрежи, така че да се осигури 5G свързаност в ЕС до 2025 г. Рискът е, че заради консерватизма на държавите членки може да се изгуби цялата про-инвестиционна ориентация на кодекса, изтъкват от ЕК.
„За мен най-доброто решение е срокът да е 25 години“, коментира вицепрезидентът на ЕК Андрус Ансип, според когото по този начин на телекомите няма да им се налага да подновяват лицензите си твърде често.
Телеком „кодексът“, както бива назован законопроекта, може да влезе в сила едва след като се одобри от държавите членки, Европарламента и Еврокомисията. „Това, което все още липсва, е правнообвързващия срок за разпределляне на радиочестотния спектър“, обясни и еврокомисарят по цифровизацията Мария Габриел.
По нейни думи, държавите от ЕС трябва да определят задължителен краен срок, в който да започнат да продават радиочестотни ленти от 2.6 и 26 GHz. Габриел настоява това да се случи преди 2020 г.
