Мозайка от данъци: До какво ще доведат мерките на ЕС срещу енергийната криза?

Спешните мерки на ЕС за облекчаване на тежестта от високите цени на енергията върху потребителите, представени миналата седмица, рискуват да намалят инвестициите във възобновяеми източници. Това предупредиха анализатори от индустрията, пише Euractiv.

ЕК предложи две основни мерки за преразпределяне на извънредните приходи, които някои енергийни компании са направили поради въздействието на растящите цени на газа върху енергийния пазар. Те включват:

• Ограничаване на приходите на „инфрамаргиналните“ производители (тези компании, които произвеждат електроенергията си от евтини източници – възобновяеми, ядрени и лигнитни въглища – вместо от газ и в резултат на това са натрупали неочаквано големи печалби). Таванът, определен от Комисията, е 180 евро на мегаватчас;
• „Солидарна такса“ от 33% върху допълнителните печалби на компаниите за изкопаеми горива, реализирани през фискалната 2022 г. Това може да се приложи в нефтената, газовата, въглищната и рафинерийната индустрия.

Идеята на ЕК е прилагането на тези мерки да бъде оставено на националните правителства. Възникна обаче притеснението, че промишлените и битовите потребители ще се възползват по различен начин в зависимост от това в коя държава се намират.

Предложенията за възстановяване на неочаквани печалби са много неясни и по същество са оставени на държавите членки за изпълнение“, посочва Брам Клейс от Regulatory Assistance Project, мозъчен тръст за климата и енергията.

„Въпреки че звучат доста добре, внедряването им може да е фрагментарно, което само по себе си е наистина голям проблем“, допълни той.

Брюксел изчислява, че страните от ЕС биха могли да използват мерките за набиране на 142 млрд. евро в подкрепа на затруднените потребители и инвестиране в чисти технологии и енергийна ефективност. Въпреки това Брам Клейс е скептичен и според него има

голям риск само малка част от тях да бъде действително възстановена“.

„Неравномерното прилагане също рискува да изкриви пазара на електроенергия в ЕС и да отмени годините работа за интегриране на националните пазари на енергия в цяла Европа“, предупреди Клейс.

Загриженост за индустрията

Когато миналата седмица представи спешните мерки, ЕК имаше за цел да осигури координиран подход в националните отговори на енергийната криза.

Таванът на приходите е за целия ЕС и е достатъчно нисък, за да удари производството на електричество от изкопаеми горива повече от това, генерирано от ядрени и възобновяеми източници, които са по-евтини и ще запазят високи маржове на печалба дори при ограничение на приходите от 180 евро за мегаватчас.

Въпреки това гъвкавостта на правителствата на ЕС да запазят вече съществуващите национални тавани на цените или да определят по-ниски такива поражда загриженост сред индустрията за възобновяема енергия.

Държава членка може да реши, ако разполага с тази информация, да има по-ниска горна граница на приходите за инфрамаргинални технологии: ядрени, възобновяеми енергийни източници например, които могат да бъдат значително по-ниски, защото техните изравнени разходи обикновено са по-малки“, обясни идеята служител на ЕС.

Но смесицата от различни тавани на цените, въведени едностранно от отделни страни от ЕС, ще създаде инвестиционна несигурност, предупреди WindEurope, индустриален орган.

„Таванът за целия ЕС на приходите от вятърна енергия трябва да бъде единен за целия ЕС. Фактът, че на държавите е позволено да се отклоняват от него и да имат по-ниски горни граници, създава объркване и несигурност. Това ще забави инвестициите, от които толкова много се нуждаем“, настоява главният изпълнителен директор на WindEurope Джайлс Диксън.

Подобни страхове бяха изразени и от индустрията за слънчева енергия. „Много съжаляваме за възможността, която е дадена на държавите членки да определят по-ниска горна граница на приходите на национално ниво“, каза Наоми Чевилард, ръководител на регулаторните въпроси в SolarPower Europe.

Това създава голяма несигурност за инвеститорите и застрашава целостта и единството на пазара на ЕС. ЕК трябва да определи общоевропейско базово ниво на пропорционалност за новите мерки за ограничение“, добави тя.

Соларната индустрия също изрази опасения, че ако цената бъде намалена, това може да удари споразуменията за закупуване на електроенергия, жизненоважен инструмент за изграждане на капацитет за възобновяема енергия.

Междувременно всеки ценови таван трябва да идва с възможността за дългосрочни договори за продажба на дребно на топлина и електроенергия, според Санджив Кумар от Европейския съвет за геотермална енергия.

Субсидирането на високата цена на електроенергията от изкопаеми енергийни източници – без дългосрочни договори за доставка на пазара на дребно за отопление и електричество – би било отвратително“, добави той.

Самата ЕК предупреди, че „некоординирани тавани“ могат да доведат до значителни изкривявания между производителите в Съюза, тъй като те се конкурират в целия ЕС на свързан пазар на електроенергия.

Министрите на ЕС в момента разглеждат предложенията и трябва да ги съгласуват на извънредна среща на 30 септември.