МВФ: Eврозоната изостава спрямо САЩ

Икономиката на еврозоната ще продължи да изостава от тази на САЩ, ако не бъдат съгласувани усилията, целящи да стимулират търсенето чрез увеличаване на правителствените разходи и по-ниски данъци, чрез по-гъвкави пазари на труда и ако не се приложат политики за избавяне на банките от т.нар. „лоши кредити“, заявиха от Международния валутен фонд (МВФ).

В своя годишен преглед за състоянието на единния валутен блок, МВФ посочи, че ситуацията в Гърция остава „неизяснена и продължава да бъде ключов източник на несигурност“, но въпреки това заплахата от заразен ефект е отслабнала в сравнение с първите години на дълговата криза в региона.

„Икономическото възстановяване на еврозоната се засилва, но все още остава уязвимо и в риск от развитията в Гърция“, посочи МВФ, но допълни, че рисковете пред растежа са станали по-балансирани.

Фондът обаче предупреди, че еврозоната е изправена пред по-дългосрочни ограничения на скоростта на нейния икономически растеж, които ще доведат до по-нататъшно изоставяне на доходите спрямо тези в САЩ през следващите 5 г., ако правителствата не предприемат незабавни действия.

„Като се има предвид слабата средносрочна перспектива, е необходим спешен по-силен колективен тласък за укрепване на икономическото възстановяване, за повишаване на потенциала на растеж и за укрепване на устойчивостта на съюза“, се посочва в последния доклад на МВФ.

Икономиката на еврозоната се върна по пътя на растеж към средата на 2013 г., но от тогава насам напредна относително скромно. През първото тримесечие на тази година БВП на региона нарасна с 0,4% (на тримесечна база), като повечето показатели сочат, че това темпо на растеж вероятно ще се запази и през трите месеца до края на юни.

При такова сдържано темпо на растеж, МВФ предполага, че инфлацията в региона ще остане под целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2% до 2020 г., като в същото време безработицата ще остане висока. Разликата между производителността на труда в САЩ и в еврозоната вече достигна най-високите нива нива от старта на единния валутен блок през 1999 г., като в същото време Фондът прогнозира, че тази „дупка“ ще се задълбочи допълнително, ако не се направи нищо, за да се стимулира икономическия растеж.

Икономистите на МВФ посочват, че ЕЦБ ще трябва да продължи да провежда своята стимулираща програма, известна като „количествени улеснения“ поне до заложения от банката краен срок през септември 2016 г. „Стимулиращата политика на ЕЦБ може да се наложи да продължи и след този срок“, предупреди Махмуд Прадхан, който е заместник-директор на Европейския департамент на МВФ.

Фондът призова правителствата в региона да се възползват от по-ниските лихви, предоставяни от програмата на ЕЦБ и от други възможности за маневриране, за да увеличат своите разходи и да намалят данъците, като МВФ преценява, че те биха могли да предприемат подобни стимулиращи мерки, равняващи се на 0,6% от общия БВП на еврозоната, без да бъдат нарушени бюджетните правила в съюза.

В допълнение към тези мерки за стимулиране на търсенето, МВФ заяви, че правителствата трябва да продължат реформите в пазара на труда, правейки по-лесно разкриването и съкращаването на работните места, като в същото време трябва да се премахнат и различията между тези с много високи и много ниски нива на сигурност по отношение на работното им място.

Фондът също така призова новият общ банков надзор на еврозоната да води „по-агресивна стратегия“, която да включва отписване или преструктуриране на „лошите“ (необслужваните) заеми, държани от банките.

„Опитът на Европа контрастира рязко с този в последно време в САЩ и с опита на Япония от началото на века, когато, след техните финансови кризи, предприетите агресивни политики спомогнаха за по-бързото възстановяване на кредитирането“, посочи МВФ.

Ако бъдат предприети всички тези стъпки, Фондът очаква икономически растеж в еврозоната от 2,7% през тази и от 3,0% през 2016 г. спрямо настоящите прогнози за растеж съответно с 1,5% и с 1,7 процентни пункта.