Нов град, издигащ се от пустинята

Бяхме на 30 километра от Каср Мушаш, древен римски граничен пост в източните покрайнини на Аман и мястото на предложената нова столица на Йордания. Хълмовете на Леванта се бяха превърнали в плоска, черна вулканична пустиня. Внезапно военен дрон се издигна отгоре, вероятно на път да наблюдава бойно поле някъде в близките Ирак или Сирия. Няколко минути надолу по пътя беше резерватът за влажни зони "Азрак" и резерватът за диви животни "Шаумари", където се смесихме с газели и наблюдавахме военни товарни самолети, които летят над хоризонта, разказват Матю Пети и Джак Пийрсън в материал за BBC Travel.

Това е Черната пустиня на Йордания, известна още като Харат ал-Шам. Суровият пейзаж разказва историята на минали и настоящи цивилизации, които са се опитали да я опитомят. Римски руини, полузавършени бетонни конструкции, модерни военни бази и бежански лагери са осеяни по магистралата. И след определена точка пустинята поглъща всеки признак на човечеството. Едва ли някой живее тук освен номадски бедуини, които се скитат сред неолитни „ловни хвърчила“ (огради за животни, поставени от праисторически ловци хиляди години по-рано) и древни сафаитски надписи, написани на арабски диалект, предшестващ възхода на исляма.

Макар и по-малко известна от други атракции в Йордания като Петра и Стълбовете на мъдростта, Черната пустиня предлага на посетителите милиони години природна и човешка история, включително великолепна влажна зона в пустинята, захранвана от крехък оазис.

Нов град

Това обаче може да се промени, ако йорданското правителство реши. Проектът New City има за цел да създаде втора столица на ръба на Черната пустиня до 2050 г., като използва евтина земя, за да примами населението на Аман извън гъсто задръстения център на града. Някои експерти са скептични по отношение на плана. Единственият източник на вода в Черната пустиня, оазисът Азрак, преди това е пресъхнал поради прекомерно изпомпване и е трябвало да бъде изкуствено съживен.

Проектът може завинаги да преобрази красивия пейзаж на Черната пустиня. Или предвид трудностите, които Йордания има с водоснабдяването, Новият град може да се превърне в още един изоставен паметник на суровата пустиня.

Съвременното кралство Йордания не е първата държава, която се опитва да засели тази област. Черната пустиня е осеяна с „пустинни замъци“, поредица от структури, построени между късната римска и ранната ислямска епоха. Каква точно е била тяхната цел - или дали всички са имали една и съща е въпрос, обсъждан от археолозите.

В късната античност Черната пустиня е била на границата между Римската и Персийската империя и е преживяла близо пет века на интензивни битки, преди ислямският халифат да изтласка и двете суперсили от региона. "Пустинните замъци" може да са били военни бази, търговски пунктове, ловни хижи или комбинация от трите.

В документ от 2016 г. археологът Карин Бартл отбеляза, че разстоянието между "пустинните замъци" вероятно е отправна точка за пътниците. Начертани заедно, те позволяват „удобни целодневни преходи по маршрут от около 100 километра между Аман и оазиса Азрак, пише тя. С други думи, древните аванпостове може да са били като модерните автомагистрални бензиностанции, които туристите сега използват, за да преминат по магистралата - въпреки че пътуването днес отнема часове, а не дни.

До съвремието регионът е бил доминиран от бедуински номади, към които се присъединяват малък брой друзи и чеченски заселници, дошли от другаде в Османската империя в оазиса Азрак през 19-ти век. Бедуинското присъствие „е политическо присъствие“, според д-р Мурад Калалдех, преподавател в катедрата по архитектура в приложния университет Ал-Балка в Йордания.

Бедуините не обичат да оставят тази обширна територия неконтролирана.“

Контролирането дори на празна земя дава на племената лостове за влияние върху водните източници и пътищата на керваните – независимо дали за търговия, военни кампании или поклонение хадж. Градове, като селищата на друзите и чеченците в Азрак, се разрастват, за да служат на бедуините, доставяйки им промишлени стоки и други нужди, добави Калалдех.

Сурова среда и история

Докато навлизахме по-навътре в пустинята, градовете изчезнаха напълно, оставяйки само къмпинги за бедуини и най-авантюристичните туристи. Дори в дълбоката пустош обаче има следи от древно човешко обитаване. Регионът е белязан от сафаитски скални надписи и ловни хвърчила.

Скалното изкуство е „музей на открито, който описва историята на нашите предци“, каза Рауан Ал Адуан, йордански художник, чиято работа е вдъхновена от тези надписи, откакто се натъква на тях през 2003 г., докато работи в Археологическия музей на Йордания.

Надписите също намекват за различен, по-малко сух свят, отбелязва Ал Адуан. Скалните рисунки показват лъвове, коне и щрауси в райони, където тези животни вече не се срещат поради прекомерния лов и изменението на климата.

Промените в пейзажа стават по-драстични през последните няколко десетилетия от бързото нарастване на населението на Йордания. Йордания, една от страните с най-голям недостиг на вода в света, пренапомпва своите водоносни хоризонти до степен, че водата около оазиса Азрак, дори след изкуствено изпомпване обратно във влажните зони, е само 0.04% от историческия си обем. Голяма част от водата е изпомпана за обслужване на Аман, чието население се е удвоило от 1975 г. до 2000 г. и отново между 2000 г. и 2020 г. Около една четвърт от водоснабдяването на столицата сега идва от Азрак.

Същият този ръст на населението обтегна инфраструктурата и проектът за нов град има за цел да създаде по-ефективна и по-малко претъпкана алтернатива на столицата. Ако всичко върви по план, правителствените министерства също ще бъдат преместени от Аман в новата метрополия.

Привлекателността на Новия град е в самата пустота на земята. Калалдех казва, че тази специфична част от Черната пустиня е една от областите с „най-малко бедуинско племенно влияние“.

Тъй като районът е предимно необитаем, властите планират да финансират проекта, като предложат на предприемачите парцели евтина празна земя. Говорителят на правителството Фейсал ал Шбул каза пред местните медии, че държавата няма да трябва да тегли заеми за изграждането на Новия град.

Калалдех твърди, че схемата е противоречива, тъй като празнотата също означава липса на „специфични за местоположението дейности“, които биха могли да привлекат инвеститори. Няма природни ресурси за експлоатация, няма големи промишлени зони за обслужване, няма подземни води за селското стопанство. Вместо това той смята, че правителството трябва да се съсредоточи върху разширяването на градовете, които вече съществуват в провинциите.

Природа

Всъщност стойността на Черната пустиня може да идва от това, че е оставена недокосната. Източната пустиня е дом на четири от 12-те природни резервата на Йордания – и голяма част от естествената красота на страната.

Резерватът за диви животни "Шаумари" включва газели, онагри и последната известна популация от арабски орикси в Йордания. Водни биволи и мигриращи птици се събират в близкия оазис Азрак, поддържани от ограничената вода, която се изпомпва обратно в защитените зони всяка година.

Покрай оазиса и по-нататък в пустинята е природният резерват "Дахек", известен със своите древни сафаитски надписи, както и със зашеметяващите си бели хълмове, които контрастират с тъмните базалтови полета на Черната пустиня. Ал Адуан вярва, че самата отдалеченост на сафаитските надписи – които изискват офроуд през пустинята – ги прави привлекателна дестинация за приключенски настроени туристи, стига да са правилно запазени.

Оазисът Азрак е бил достатъчно голям, за да могат йорданците от столицата да правят еднодневни екскурзии, за да ловят риба и да плуват там. Прекомерното изпомпване обаче означава, че оазисът е напълно изчерпан до 1993 г. Кралското дружество за опазване на природата иска да върне влажните зони поне до 10% от историческия им размер. Според табели, поставени в резервата за влажни зони, Министерството на водите се съгласява да изпомпва около 1.5 милиона кубически метра вода обратно в оазиса годишно, за да помогне за възстановяването му. Туризмът е може би среден път, позволяващ на страната да се възползва финансово от усилията си за опазване на околната среда.

Стоейки на изсъхналото място на Новия град, оградените останки от оазиса Азрак и хилядите години създадени от човека руини в Черната пустиня, ние изпитахме трудностите на околната среда. Но видяхме и упоритостта на малкото хора, които живеят в и около пустинята и които се опитват да я нарекат свой дом.