Пътят на синия език

Само за три месеца българската държава даде пример как цяла една страна може да пламне от син език, хиляди животни да бъдат унищожени, болестта да бъде разпространена към съседните държави, а необходимите ваксини все още да не са поръчани. Историята е класически пример за немарливост от страна на държавните органи с последици, чиито измерения тепърва ще се изчисляват.

Синият език е болест по преживните животни (най-вече овцете), която се предава единствено чрез ухапване от кръвосмучещо насекомо, подобно на комара - вектор. Познати са 24 разновидности (серотипа), при които се наблюдава различна смъртност и срещу които действат различни ваксини. От 2000-та година борбата със син език в рамките на ЕС се контролира от Европейската комисия (ЕК). Последната задължава държавите-членки да имат планове за действие при избухване на епидемия на болестта, които трябва да покриват определени минимални изисквания. Подходът за действие при доказване наличието на огнище на болестта също е определен с регламент. Профилактичната ваксинация е забранена, а в хода на установена епидемия държавата може да предприеме инициатива за започване на програма за ваксинация, като информира за това ЕК (Директива 2000/75/ЕО).

В съответствие с европейските изисквания, България всяка година приема Програма за надзор на болестта „син език”, която се съфинансира от ЕС. Тя се явява естествено допълнение към Държавната профилактична програма, която също се приема всяка година и се финансира със средства от бюджета.

Държавната профилактична програма за 2014 г. беше приета със закъснение за поредна година – едва в края на март. Тазгодишната Програма за надзор на болестта „син език” пък е с дата 20 май 2014 г., а се предполага, че действа от 1 януари 2014 година! В рамките на този документ следва да се извършва превантивния клиничен и лабораторен контрол за наличие на болестта в рисковите зони (по южната и западната граница). В него дори са предвидени средства за 140 000 ваксини за 120 000 овце и кози и 20 000 говеда. Само че активният период на вектора (насекомото, което разпространява заразата) е април – октомври, първите съмнения за наличието на син език се появяват в началото на лятото.  

Органът, който е отговорен за изготвянето и прилагането на гореизброените актове и за ветеринарния контрол е Агенцията по безопасност на храните (БАБХ). По регламент са предвидени серия от мерки, които агенцията следва да наложи при установяване на огнище на син език. Действията на агенцията обаче се оказват ненавременни. В рамките на близо месец БАБХ се задоволява с регистрирането на огнища на син език в различни части от страната, става ясно от публикуваните на сайта на агенцията заповеди. Официалното установяване на първично огнище на син език става на 9 юли. Едва на 18 юли е издадено указание за извършване на инсектицидни обработки (пръскане срещу насекомите) за ограничаване на заразата. Цял месец по-късно (13 август) е издадена заповед за определяне на ограничителни зони около огнищата на болестта, убиване на тежкоболните животни и обезвреждането на труповете им, забрана за придвижване на животни и други необходими мерки за територията на цялата страна.

За забавяне предприемането на навременни и адекватни мерки има и друга причина – тоталния хаос, който цари във ветеринаромедицинската дейност от години насам. За да практикуват, ветеринарните лекари трябва да са членове на Българския ветеринарен съюз (БВС), който се явява институционализиран монополист. Изпълнението на държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните се възлагат на регистрирани ветеринари, които сключват всяка година договори за изпълнение с БАБХ. Понеже БВС често оспорва тарифите, по които министерски съвет определя, че членовете му ще работят, а понякога и държавата бави плащанията за вече извършена работа, подписването и изпълнението на тези договори редовно се бави. Проблемът не е от вчера, затова БАБХ започна да възлага изпълнението на имунопрофилактичните манипулации на собствените си, държавни ветеринарни лекари, превръщайки се във възложител и изпълнител едновременно. Така например в Бургаска област (която на всичко отгоре попада в рисковата зона за екзотични болести) договорите за изпълнение на държавната профилактична програма (ДПП) са сключени в края на август с лекари от системата на БАБХ. Затова едва ли е изненадващо, че ДПП и надзорните програми за тази година са изпълнени едва на 23,5% към 5 септември 2014 г., по данни на БАБХ.

Към всички тези проблеми трябва да се прибави и липсата на средства или по-скоро лошото управление на разходите. Когато едно правителство е похарчило 106 млн. лв. за тютюн, 30 млн. лв. доплащания на хектар и е намерило допълнителни средства за борба с градушките буди недоумение отказът да се одобрят извънредни 800 хил. лв. за справяне с епидемията от син език.  Това е и оправданието на МЗХ и БАБХ защо не е започнала навременна ваксинация.  

Въпросната ваксинация впрочем все още е само в сферата на фантазиите. Държавата трябва да предложи план за ваксинация и да поръча съответното количество дози от фирмата-производител като договори цена за доставка. Това не е направено нито от последното редовно правителство, нито от служебното. А производството изисква технологично време и в най-добрия случай ваксината може да бъде доставена 120 дена след възлагането на поръчката. Дотогава болестта ще е отшумяла, тъй като с настъпването на зимните месеци насекомото, което я пренася, не е активно.

Ако въпросът опира само до пари, в този процес можеха да се въвлекат най-заинтересованите от поправянето на това положение – животновъдите. По предварителни оценки ваксината би струвала около 50 евроцента на доза (необходими са поне 2 млн. ваксини с оглед разрастването на заразата), а при мащаба на потенциалните икономически загуби всеки съвестен фермер би намерил средства, за да защити стадото си. Още повече, че средствата за ваксините ще бъдат възстановени от ЕС. Тук своята роля вероятно могат да имат браншовите организации, които да предложат на държавните органи да авансират закупуването на ваксини.

Стопаните имат и друга роля в тази история, защото една част от мерките за ограничаване на разпространението на болестта са изцяло в техните ръце. Става въпрос пашата на животните да се ограничи до интервала между 8 и 19 часа, за да се избегне активния летеж на носителите на болестта; дезинсекция на оборите, торищата, поилките; обработка на самите животни с инсектициди и отделяне на вече заразените животни в закрити и третирани против насекоми помещения. Поначало контрола над инсектицидите в стадото и в района на фермата следва да е грижа на стопанина. Доколко съвестни са били животновъдите в изпълнението на тези мерки можем само да гадаем.

Може би е време да се мисли в посока либерализиране на ветеринарната практика (премахване монопола на БВС) и изравняване правомощията на наетите в стопанствата лекари с тези на районните лекари. Същевременно е нужно ясно да се разграничат правомощията и функциите на БАБХ и да се засили контрола върху работата на самата агенция. Средствата по ДПП би следвало да се дават под формата на ваучери на самите стопани още в началото на годината и последните да избират на кой лекар да възложат извършването на необходимите манипулации като доплащат, ако се наложи. Отговорността за опазване здравето на животните на първо място е на собствениците. Асоциациите също би следвало да се включат по-активно в превенцията и контрола на епидемии, а държавата да поддържа един минимален резерв от различни ваксини по надзорните програми, с които да може да реагира незабавно в случай на нужда.    

Източник: Институт за пазарна икономика