Предприемаческият дух е заразен

– Да, голямата икономическа трансформация в Израел се случи през 90-те години. Преди това икономиката бе базирана на земеделие. Последва една мини революция, която бе обусловена от няколко големи неща. Първо, по онова време в страната дойдоха много хора от бившия Съветски съюз, които бяха високо квалифицирани и талантливи. Второ, вече имахме добри технологии и идеи. Междувременно правителството инициира програми, чрез които да се стимулира създаването на екосистема и стартирането на технологични компании. В първия фонд за рисков капитал бяха вложени 100 млн. долара. Създадени бяха и много инкубатори, които да стимулират и помагат за развиването и раждането на идеи. В резултат на всичко това от традиционна и базирана на агрикултури, икономиката претърпя дигитална трансформация и днес е базирана на иновации.

– Бяхме бедна и неконкурентоспособна страна. Бяхме основали икономиката си на агрикултури, но всъщност, Израел не разполага с природни богатства, има малка територия и ѝ липсва воден ресурс. Същевременно вече имахме натрупано много ноу-хау. Оказа се по-разумно инвестициите да се насочат към иновации и технологии, а традиционните икономически сектори да се тласнат към дигитализация. Така и земеделието ни стана много по-иновативно и секторът намери начини да се справя с малкото земя, така че да е по-ефикасен.

– Аз представлявам Израелския орган за иновации. Организацията като такава е по-нова, но на практика има дългогодишна активност. Ние сме основната финансираща агенция, стимулираща иновациите в различните индустрии. Ние насочваме средства в различни сектори, като целта е да помагаме на играчите да иновират, да поемат риск и да развиват нови технологии. Агенцията има няколко много важни политики – разпределянето на рисков капитал, създаването на технологични инкубатори и развиване на партньорска програма със САЩ. Ежегодно подкрепяме стотици компании. 

– Към днешна дата е бюджетът е 500 млн. долара годишно. 

– Три са основните принципа, от които се водим. Първо, ние не избираме къде да инвестираме. Не си казваме например киберсигурността е следващото голямо нещо и сега ще наливаме пари в тази сфера. Напротив, даваме възможност на пазара да дойде при нас и да ни предложи идеите си, които ние след това оценяваме въз основа на шансовете за бързо проникване, икономическо влияние и възможностите на екипа. Считаме, че този подход е базиран на принципа на неутралността. Второто много важно нещо е, че ние споделяме риска наравно с предприемача. Ако той успее, ни връща парите, които сме му дали. Ако обаче се провали, проваляме се заедно. В този случай ние не търсим обратно инвестицията си. Третото нещо е, че ние никога не даваме 100% от необходимото финансиране, а само част от него. Идеята е предприемачите да потърсят и финансиране от други инвеститори, които да подкрепят идеята им. По този начин стимулираме и изпитваме способността им да привличат пари. 

– Мисля, че всички различни правителства имаха сходна икономическа политика по отношение на подкрепата на иновационната екосистема. Не е имало драматични различия, а консенсус, че това е сферата, в която трябва да се инвестира в името на по-голяма конкурентоспособност. 

– Мултинационалната активност в Израел всъщност започна доста рано - през 70-те години с идването на компании като IBM, Intel, Motorola и т.н. Тогава те видяха потенциала за иновации и разрастване и затова пожелаха да останат в страната. Другият модел, по който стъпиха в Израел бе чрез придобиване на локални компании, вече достигнали до някаква иновация. Към днешна дата имаме 380 мултинационални компании, които извършват научно-развойна дейност в страната. Привлечени са най-вече от таланта на хората, неформалната иновационна екосистема, където могат да намерят много талантливи кадри, както и от възможностите за успех. 

– Трябва да се отбележи, че Европа е много добре позиционирана от гледна точка на изследователската дейност. Тук имате добри академични институции. Има и много добре развити страни, сред които Швеция, Финландия, Холандия, които са сред лидерите на иновационната карта. Мисля, че науката е на много високо ниво, а в момента се наблюдава прогрес и при иновационните екосистеми. Сега предизвикателството е да се стимулира дигитализацията на производството и обществото. Но мисля, че трансформацията вече се случва. 

– Ние например нямахме нищо като даденост и затова предприемаческият дух се разви от само себе си, докато търсехме как да създадем онова, от което се нуждаехме. Гладът е добър мотиватор за иновации. Това е едното. Второто са ролевите модели – за да се заразят останалите с предприемачески дух, трябва да имат примера на хора, които са доказали, че трансформацията може да се случи и вече са развили нещо значимо. Това е важно за цялото общество. Не на последно място е куражът, включително да се провалиш. Ако се знае, че всяка компания ще успее, всички щяха да стартират такива. Но не е така и всъщност онова, което спира мнозина, е страхът от провал. В тази връзка е нужно доверие в системата, в държавата, в общността – ако знаеш, че провалиш ли се, все пак ще имаш и друг шанс, хората ще станат по-смели в поемането на риск. 

– Защото те са единственият ни изход. Всеки трябва да търси иновации, освен ако не разполага с безкрайни ресурси. Но истината е, че никой няма такива, дори страни като Австралия или Норвегия ще изчерпят своите. Затова логиката ни води към технологичните иновации.

– Наблюденията ми са косвени, от работещите тук израелски компании. От тях знам, че в България има висококвалифицирана работна ръка в сферата на технологиите. Говори се за силна и жизнена стартъп екосистема. Не съм запозната в детайли, но чувам за позитивните трендове.

– Ако вече имате идеи, работна ръка и предприемачи, се нуждаете от частно финансиране и от това да се стимулира култура на подкрепа и доверие. Важна е и ролята на правителство, което трябва да е позитивно и да подкрепя екосистемата. Частното финансиране трябва да бъде подкрепено от държавата. Израел например разпредели 100 млн. долара, за да създаде първия фонд за рисков капитал. Шест години по-късно правителството даде възможност на венчър капиталистите да откупят напускането на държавата от него. Това беше невероятно успешен процес и решаващ за рисковите капиталисти. С две думи, имате нужда от частно финансиране и правителство, което да натисне процеса. Както и международни компании, но такива са налице.