Програмистите у нас живеят по-добре от тези в чужбина

"Живее в София, България и работи като Вдъхновител на Софтуерния университет" , това е само част от визитката на Светлин Наков. Днес той е един от най-добрите специалисти в ИТ индустрията у нас и съосновател на Софтуерния университет - накратко "СофтУни" в София. 

Още от дете Наков започва да се вълнува от информатика. През 2004 г. получава наградата “Джон Атанасов“ за принос в информационните технологии. Той е преподавател на хиляди студенти не само в "СофтУни", а и в други български университети. Светлин Наков продължава да развива идеите си и да стига все по-далеч. Мечтае някои ден България да се превърне в „Силициевата долина“ на Европа ("Силициевата долина" е водещ център за високотехнологични иновации в САЩ).

За „СофтУни“, студентите, ИТ сектора и за бъдещето на индустрията у нас, пред Economic.bg разказа специалистът, преподавател и предприемач Светлин Наков.

- Наскоро излезе информация, че българските ИТ специалисти са най-нископлатените в света. На какво се дължи това?

- Не мисля, че тези изследвания са съвсем автентични. Защото не е ясно, от къде точно взимат данните за проучванията си. Не всички програмисти са на една и съща длъжност, не всички се осигуряват на пълните си работни заплати. Най-важната разлика е, че в България разходите са много по-ниски. Пример затова съм аз, навремето бях на интервю в Microsoft и ми предложиха по-лоши условия, отколкото имах в България. Те ми даваха 59 000 евро на година, което е много ниско и което като го разделиш излиза 5 000 евро на месец. Но 50% от тях отиват за данъци, има държави, където те са и 60% остават 40%. После. за да си наемеш апартамент, даваш минимум 1500 евро. Там аз щях да живея като просяк с тези пари. Не може да сравняваме 10 000 лева в София с 10 000 лева в Лондон, Дъблин, Москва или Токио - това са много скъпи градове. В България има програмисти, които работят за 800 лева, има такива, които работят и за 8 000 лева. Трябва по-авторитетна институция да направи такова проучване, за да му повярвам.

Българските ИТ специалисти са добре платени. Най-скъпоплатени са в по-цивилизованите държави като САЩ, Канада, а в Европа са малко по-ниски заплатите. В Европа един програмист не живее по-добре от един адвокат, а в България програмистите живеят по-добре от адвокатите. Ние сме в средата на класацията по заплащане, подобно на Полша, Румъния и Турция. По-нископлатените качествени програмисти са в Украйна, а в Близкия Изток вече са с много ниски заплати Виетнам, Индия, Малайзия, Индонезия, но там и качеството е по-ниско. Тенденцията е към все по-голямо глобализиране.

Не е вярно, че ние работим евтино. Работим за по-малко пари от американците, но имаме много по-нисък стандарт от тях. Един български програмист тегли кредит и си взима хубав апартамент и кола, и знае, че може да го изплати, а в Америка това не е толкова лесно. Българските програмисти живеят по-добре от немските. В Лондон например, може да ти плащат 300 евро на час и това го няма у нас, но обикновено тези заплащания са за специфични знания и работа.

- Има ли глад за ИТ специалисти у нас и по света?

- Има невероятен глад за ИТ специалисти по целия свят, няма как да не е така. И в България съответно също е толкова голям. Щом немски фирми идват да взимат наши стажанти, значи и при тях липсата на кадри е толкова голяма. Дисбалансът идва оттам, че технологиите много се развиха, нуждата от инженерни кадри е огромна и растяща, а хората, които се раждат със способности за това нещо, просто не са достатъчни. Природата е балансирала хората, има художници, музиканти, певци, а ние искаме половината да са програмисти. Няма как това да се случи и проблемът да се разреши в близките години, даже напротив, вероятно ще се задълбочава.

Търсенето е огромно, това не е балон. Образованието би подобрило ситуацията, но не може да я разреши. На нас ни трябват около 30 000 програмисти на година само в България. Ако има качествени кадри, идват чужди фирми и ги взимат, и пак няма. Само Европейският съюз търси няколко милиона програмисти. Част от хората, които биха работили други професии, се насочват към ИТ индустрията и това се забелязва всеки ден. На теория и на практика този проблем няма да се разреши.

Намаляваща е тенденцията българските програмисти да заминават да работят в чужбина, няма масово бягане. България не е толкова лошо място за живот и един програмист у нас живее по-добре, отколкото един програмист в чужбина. Това не означава, че "senior manager" в Google мизерства. Един български програмист със сигурност живее по-добре от един адвокат, продавач или таксиметров шофьор. Хората са отворени пътуват, но те се връщат у нас. Често се случва човек да отиде да поработи в чужбина, да събере средства и да се върне в България, да си отвори фирма.

- Задължително ли човек трябва да е завършил техническа специалност, за да стане част от IT индустрията, тъй като се наблюдава тенденция, че много от кадрите в ИТ сектора нямат специално образование?

- Много от кадрите в сектора нямат никакво образование. Ако направим статистика ще видим, че около 1/3 от програмистите в София нямат висше образование. Те са или студенти или хора, които напълно са се отказали от специалното образование. Много хора започват да учат, но се отказват, защото виждат, че няма смисъл и акцентират върху това да се развиват професионално, а не по документи. Много от големите компании като Google вече обявиха, че не нямат изискване да си учил в университет. Това е доказателство, че образователната система не е адекватна на нуждите на фирмите. И това не е само в нашия сектор. ИТ индустрията се променя много бързо и няма как образователна система отпреди 30 години да работи ефективни при нас.

Световната тенденция е, че се търсят можещи хора, а не образовани. Не хора с дипломи, те стават все по-малко важни и то не само за нашите професии. Критериите се слагат в обявите за работа, защото нямат какво друго да слагат. Хората в нашия сектор по целия свят са самоуки, но е факт, че има стотици софтуерни академии и нивото не е добро. Проблемът е навсякъде и фирмите се принуждават да махнат изисквания като формалното образование.

- Има ли спад на желаещи да се обучават в университетите, които предлагат технически специалности след отварянето на "СофтУни"?

- Ние имаме огромен прием, при нас годишно кандидатстват около 12 000 човека. Те започват безплатен курс по основи на програмирането, с който ние ги подготвяме за приемния изпит в "СофтУни". Курсът се организира в още пет града в страната. От кандидатстващите приемаме под 2000 души и половината от тях завършват, а добрите са около 300 човека. Не знам как това влияе на другите университети. Хората свършиха, няма кого да обучаваме. Доскоро това не ни беше проблем, но сега е основният. Има кандидати, но са слаби и несериозни, не идват на занятия и т.н. Успеваемостта ни е доста ниска под 10%. Скоро ще стигнем максимума на кандидатстващи 20 000 души и след това трябва да започнем да внасяме чужденци или някак си от тези 12 000 да излизат поне 2000 качествени кадри. Правим всичко възможно да ги задържим и да им дадем необходимото, но когато хората са несериозни, не всичко зависи от нас. 

- Кои са държавите обучаващи най-добрите ИТ специалисти в света?

- Не съм срещал точно такова изследване. Най-добрите университети за технически специалности са в САЩ, около Силициевата долина и в Англия. Като учебни центрове те са силни, но учениците им са интернационални. Със сигурност България е на много добро ниво спрямо специалисти в индустрията. Първенците по Олимпиади са от Китай, САЩ и Русия. Това се дължи на по-голямата конкуренция в тези държави.

- Защо компаниите предпочитат България, за да развиват дейността си, заради ниските данъци и евтината работна ръка ли?

- На първо място качествени хора. Компаниите вярват, че могат да наемат добри специалисти. Ако хората ги няма, дори да са евтини не става, дори и данъците да са по-ниски, ако нямаш хората, пак не става. Някои си мислят, че компаниите идват у нас заради тези фактори, това също влияе, но ако нямаш хората, цените нямат значение. На първо място е талантът, на второ място са разходите, а след това и цивилизованата ни държава. Хората знаят езици, данъците са ниски, Европа е близко, няма визи и всичко това също привлича чуждестранните фирми. Цените на кадърните хора по света се изравняват.

- Какво е бъдещето на ИТ сектора у нас?

- Развитие, развитие и пак развитие. До няколко години се очаква секторът да стане структуроопределящ от българската икономика и да произвежда около 4% от БВП на страната. Потенциалът е голям, защото инвестицията е ниска – един офис, няколко лаптопа и започваш да работиш. Ще се развиваме по много направления. Все повече професии в сектора се разгръщат, следвайки световните технологии. Вече бизнес извън интернет няма, медии извън интернет няма и всъщност цялата икономика отива в ИТ сектора. Развитие в синхрон с целия свят. ИТ и програмиране станаха на мода, очаквам повече млади хора да се насочат към сектора. В България доскоро бяха на мода адвокатите, филолозите, после икономистите и сега са наред програмистите и това е хубаво, защото не е балон. Ако 100% от всички млади хора станат програмисти, пак ще има глад за кадри. Сериозният растеж е бъдещето на сектора.

Имам една мечта - България да стане "Силициевата долина" на Европа, което зависи от два компонента. Единият е добре подготвени софтуерни специалисти и инженери и второто нещо е предприемаческият дух. Работим това да се случи, човек трябва да си поставя високи цели.