С тези регулации ЕС няма шанс да създаде „корпоративен шампион“

Стремежът на Европа да реформира правилата за сливания, за да създаде повече корпоративни шампиони в тежка категория, е погрешен подход за справяне с американските и китайските конкуренти. А вероятно ще има и обратен ефект, предупреждават високопоставени представители на органите за конкуренция в ЕС, цитирани от POLITICO.

През изминалата година се увеличи натискът за преразглеждане на политиката за сливания, като Германия и Франция призовават за правила, позволяващи създаването на по-големи авио- и телекомуникационни компании. Докладите на бившите италиански премиери Енрико Лета и Марио Драги също подчертаха необходимостта от консолидация на телекомуникациите и разрастване на фирми, за да направят европейската икономика по-ефективна и устойчива.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза на своя нов кандидат за комисар по конкуренцията Тереза ​​Рибера да работи върху политика за конкуренцията, която е „по-подкрепяща компаниите, разширяващи се на световните пазари“.

Но председателят на най-влиятелния антитръстов орган в Германия, Андреас Мунд, каза, че критиците на правилата за сливания рискуват да търсят решения, без ясно да идентифицират проблема.

За да бъда откровен, когато говорим за политика по сливане, за колко случая знаете, че може да са попречили на разширяването на компаниите?“, попита реторично Мунд, цитиран от POLITICO.

Беноа Кюре, ръководител на френския орган по конкуренцията, каза, че може да е необходима консолидация на телекомуникационния сектор в целия ЕС, но че основният проблем е мозайката от национални регулации.

Изобщо не е ясно дали приоритет трябва да бъде облекчаването на правилата за конкуренция. Първо трябва да работим за справяне с регулаторната фрагментация и след това ситуацията със сливанията ще бъде решена от само себе си“, каза той пред POLITICO.

Европейски шампиони

Светът на конкурентното право все още усеща ефекта от ветото на Европейската комисия през 2019 г. върху френско-германската сделка за създаване на железопътен гигант, който да се изправи срещу потенциален китайски конкурент. Политиците в Париж и Берлин се оплакаха от хода на комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер да блокира сделката, призовавайки за промени, които да позволят създаването на бъдещи европейски шампиони.

Основният аргумент на длъжностните лица по конкуренцията на ЕС е, че корпоративните гиганти могат да навредят на европейската икономика, тъй като се радват на прекомерна пазарна мощ и стават изключително непазарни в действията си, налагайки по-високи цени на потребителите и на малките и средни предприятия, които трябва да ги ползват, поради липсата на пазарен избор.

Вестагер защити действията си, посочвайки последващото одобрение на придобиването на Bombardier от Alstom и продължаващия успех на Siemens.

Те го направиха независимо, те се състезават и се справят добре“, каза тя на събитие, организирано от Центъра за глобално конкурентно право на Колежа на Европа, цитирана от POLITICO.

За разлика от някои в родната си страна, Мунд не вижда ветото като катастрофа за европейската индустрия. „И двете компании са живи, конкурират се, a броят на китайските компании, идващи в Европа, е много ограничен“, каза той.

Вестагер говори и за многото големи европейски сделки, които е одобрила, като например придобиването на SABMiller от конкурентната белгийска пивоварна AB InBev за 100 милиарда евро през 2016 г. и сливането през 2020 г. на автомобилните конкуренти Fiat Chrysler и Peugeot, за да формират четвъртия по големина световен производител на автомобили по обем и третият по големина на приходите.

Дискусията не е за размера, а за предизвикателството“, каза Вестагер на събитието по-рано този месец.

Тя говори за компаниите, които трябва да се изправят пред силна конкуренция у дома, за да станат годни за глобалната сцена.

Тези, които спечелиха златни медали на олимпиадата, бяха обучени от най-добрите. Бяха предизвикани [у дома] и след това можеха да се състезават с останалия свят и да имат медали“, каза тя.

Разрастващи се големи фирми в ключови сектори

Отварянето на вратата за сделки, при които законът се прилага по различен начин, за да се създаде „европейски шампион“, е „сюрреалистично“, каза шефът на австрийския орган за защита на конкуренцията Натали Харсдорф-Борш пред POLITICO.

Когато чуя, че трябва да създадем шампион, моята естествена тенденция като длъжностно лице е да попитам: „Чакайте малко, кой решава, [въз основа] на какви параметри?“

Докладът на Драги за конкурентоспособността на ЕС подчертава сектори, като технологиите, където европейската икономика трябва да се развива, както и банкиране, отбрана и телекомуникации, където според него по-големите фирми са крайно необходими.

Висшият служител на Комисията по сливанията Гийом Лорио каза, че ЕС не е блокирал сделки между технологични компании от ЕС. Говорейки на събитие на регулаторите в Будапеща, Лорио каза:

Не си спомням да има технологично сливане между компании от ЕС.“

„Това е по-скоро политически проблем, отколкото технически“, каза Лета на конференция на икономисти в областта на конкуренцията в Рим, където той обсъди консолидацията в отбранителната и банковата индустрия на гърба на своя доклад за единния пазар.

Банковите сделки наскоро попаднаха в заглавията с действията на италианския кредитор Unicredit спрямо германската Commerzbank. Там обаче пречките изглежда идват от германски чиновници и профсъюзи, които се обявиха против сделката.

Френската отбранителна компания Safran се сблъска с първоначално „не“ от Италия, когато миналата година се опита да придобие италиански активи, собственост на американската фирма Collins Aerospace. По-късно Рим беше убеден да остави сделката да продължи, след като Safran предложи някои ангажименти.

Вестагер каза, че проблемите с отбраната „не са свързани с прилагането на конкуренцията“, а с опасенията за националната сосигурност:

Не мисля, че някога е имало проблемно сливане в областта на отбраната“.

Телекомуникационните компании се открояват като най-критичния глас относно политиката на ЕС за сливания, тъй като техните опити за консолидиране в рамките на националните граници редовно се блокират от Брюксел или печелят одобрение само след тежки жертви.

Лорио настоява, че ЕС не е попречил на разширяването в нови територии.

Една телекомуникационна компания, навлизаща на пазар, където не присъства, никога не е била изправена пред проблем.“

Той също така твърди, че Комисията ще запази позицията си спрямо конкурентите, които се купуват взаимно, защото „консолидацията на един национален пазар няма да стимулира конкуренцията“.

Всъщност това в крайна сметка ще навреди на европейския бизнес и ще „разпокъса още повече единния пазар, защото просто ще повиши допълнително бариерите пред навлизането и разширяването“.

Рибера, който скоро може да бъде новият шеф на Loriot, се изправя пред политическите реалности, като казва, че е отворена за „непрекъснато адаптиране“ на правилата за сливания. Но тя също така внимава да не предвещава никаква революция, като казва:

Основната цел за възпрепятстване на прекомерното натрупване на пазарна мощ трябва да остане в сила“.