Стандартът на живот расте, но бъдещето е несигурно
Снимка: Unsplash
~ 3 мин.
Адриан Николов Публикуването на данните на Националния статистически институт (НСИ) за доходите и разходите на домакинствата за 2019 г. ни дават добър повод да хвърлим поглед към тяхната структура и особености в годината, която най-вероятно ще остане най-добрата за българската икономика в непосредствено бъдеще.
Годините на икономически подем и рекордна експанзия на пазара след 2015 г. на труда дават ясно отражение и върху размера на доходите, и върху тяхната структура. Номинално, между 2010 и 2019 г. средният доход на лице от домакинство е нараснал почти два пъти – от 3648 лв. на 6592 лв., което съответно се материализира пряко и в чувствително повишена покупателна способност. И миналата година продължава тенденцията на ръст не само на номиналния, но и на реалния доход – с други думи, повишаването на доходите на домакинствата изпреварва ръста на индекса на потребителските цени за същия период. Само в рамките на 2019 година годишният ръст на реалния доход е 6,3%, като този продължава да се наблюдава тенденция към ускоряване.
Към основните двигатели на ръста на домакинските доходи ни насочват промените в тяхната структура (графика 1). В рамките на десетилетието делът на доходите от работна заплата е нараснал от 51% до 57%, което отразява чувствителния ръст на заетостта, а и повишаването на самите заплати; същевременно, относителният дял на доходите от пенсии е намалял с четири процентни пункта, до 27% от общия доход.
Същевременно, от 2015 г. насам както дяловете, така и номиналните стойности на дохода от различните видове обезщетения и помощи остават относително непроменени на фона на ръста на заплатите. Разбира се, този извод важи с различна тежест за отделните социални прослойки – докато в горните доходни групи основният източник на доходи са заплатите, самостоятелната заетост и собствеността, то в по-долните, които имат по-малък досег с пазара на труда, тежестта както на пенсиите, така и на доходите от социални трансфери продължава да е висока.
От гледна точка на разходите, за поредна година наблюдаваме всички индикации за повишаване на благосъстоянието на населението. Най-показателната сред тях е постепенният спад на разходите за храни и напитки, формирали почти 40% от всички разходи преди десетилетие, днес - намалели под 30%. Средствата отделяни за режийни и за поддръжка на дома също се свиват, но с по-бавни темпове. Същевременно ръст се наблюдава при разходите за стоки и услуги, които не са от първа необходимост – свободно време, културен живот, образование, пътувания (Графика 2). Трябва да отбележим и относителния ръст на дела на данъците и социалните осигуровки, който е следствие, от една страна, на ръст на заетостта, а от друга – на повишаването на максималния осигурителен праг.
За ръста на благосъстоянието на българските домакинства говори и промяната на структурата на потреблението на домакинствата. Спрямо 2010 г., потреблението на хляб и тестени изделия е намаляло с ¼, но за сметка на това се наблюдава чувствително повишение в потреблението на месни и млечни продукти, както и на зеленчуци и плодове. Любопитно е и разпределението при алкохолните напитки, където бирата (+60% потребление) изглежда измества виното (-25% потребление), както и при месата, където домакинствата се съсредоточават върху потреблението на свинско и телешко месо, за сметка на агнешкото и овчето.
Въпреки като цяло положителните изводи за благосъстоянието и стандарта на живот на българските домакинства през изминалата година няма как да не завършим с очакванията за непосредствено бъдеще. Икономическият шок от настоящата криза и скокът на безработицата неизбежно ще се отрази и на структурата на домакинските бюджети; през 2020 г. имаме всички основания да очакваме спад на доходите от заплати и повишаване на важността на социалните трансфери.
От гледна точка на разходите, най-вероятно тази година ще станем свидетели на повишаването на тежестта на храните и другите стоки от първа необходимост в домакинските бюджети, за сметка най-вече на разходите за транспорт, отдих и развлечения. Тези изменения зависят най-вече от продължителността на ограничителните мерки и способността на пазара на труда да се възстанови след прекратяването им, а и двете величини засега са неизвестни. С голяма доза сигурност обаче можем да твърдим, че през 2020 г. няма да станем свидетели на поредния скок в благосъстоянието и стандарта на живот, каквито наблюдавахме през последните няколко години.
