Световната банка предупреди за „човешка катастрофа“ заради скъпите храни

Светът е изправен пред „човешка катастрофа“ заради продоволствена криза, произтичаща от руската инвазия в Украйна. Това обяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас в интервю за BBC. Той предупреди, че рекордното покачване на цените на храните ще тласне стотици милиони хора към бедност и глад, ако кризата продължи.

Това е човешка катастрофа, което означава, че храната намалява. Но след това се превръща и в политическо предизвикателство за правителствата, които не могат да направят нищо по въпроса, те не са го причинили и виждат, че цените се покачват“, каза той в кулоарите на срещите на МВФ и Световната банка във Вашингтон.

Международната институция изчислява, че може да има увеличение от 37% на цените на храните, което ще е много по-осезаемо за по-бедните, които „ще ядат по-малко и ще имат по-малко пари за всичко друго, като например училище. И това означава, че това наистина е несправедлив вид криза. Най-силно удря най-бедните. Това беше вярно и за COVID-19“.

Повишаването на цените е широко и дълбоко“, каза той. „То засяга храни от всички различни видове масла, зърнени храни и след това попада в други култури, царевични култури, защото те се повишават, когато пшеницата се покачва“.

В света има достатъчно храна, за да нахрани всички, а световните запаси са големи по исторически стандарти, но ще трябва да има процес на споделяне или продажба, за да стигне храната там, където е необходима, каза той.

Малпас също така обезкуражава държавите да субсидират производството или да ограничат цените. Вместо това трябва да има съсредоточаване върху увеличаването на доставките на торове и храни, наред с целенасочената помощ за най-бедните хора.

Ръководителят на Световната банка също предупреди за „криза в кризата“, произтичаща от неспособността на развиващите се страни да обслужват големите си пандемични дългове на фона на покачващите се цени на храните и енергията.

Това е много реална перспектива. Това се случва при някои държави, не знаем докъде ще стигне. Около 60% от най-бедните страни в момента са или потънали в дългове, или са изложени на висок риск от дългови проблеми“, каза той.

„Трябва да се тревожим за дългова криза, най-доброто нещо, което трябва да направим, е да започнем да действаме по-рано, за да намерим начини за намаляване на дълговата тежест за страните, които са в състояние, имат неустойчив дълг, колкото по-дълго отлагаш, толкова по-лошо става“, добави той.

Признанието от президента на Световната банка, че трябва да се тревожим за дълговата криза на развиващата се страна, е много важно. Комбинацията от огромни пандемични дългове с нарастващи лихвени проценти и растящи цени е наистина токсична.

По време на пандемията богатите страни казаха на нововъзникващите икономики да не се тревожат за заемите и да харчат, за да помогнат за потискане на пандемията. Сега тези страни се чудят дали тези рекордни дългове ще бъдат отписани. Но засега има мълчание от страна на богатите кредитори.

И има много нова динамика тези дни. Банкерите, на които се дължат тези заеми, вече не са само на Запад. Сега на Китай се дължи толкова, колкото на групата на богатите западни кредитори, известна като Парижкия клуб.

Малпас казва за Китай: „Те имат различни правила, например договори, които имат клаузи за неразкриване, което означава, че не можете да споделяте условията с други хора, което прави много трудно преструктурирането на тези дългове“.

Китай също е дал заеми срещу пристанища и природни ресурси като обезпечение. Шри Ланка е пример за това в момента.

По-рано този месец Организацията на обединените нации заяви, че войната в Украйна е довела до „гигантски скок“ в цените на храните през март до нов рекорд. Това се случва, тъй като войната прекъсна доставките от най-големия износител на слънчогледово олио в света, а разходите за алтернативни доставчици също се покачиха. Украйна също е основен производител на зърнени култури, като царевица и пшеница, които също са поскъпнали рязко.

ООН каза, че „войната в Черноморския регион разпространи сътресения на пазарите за основни зърнени храни и растителни масла“.

Индексът на ООН на цените на храните проследява най-търгуваните хранителни стоки в света – измерва средните цени на зърнени храни, растително масло, млечни продукти, месо и захар. Цените на храните са най-високи от началото на рекордите преди 60 години, според индекса, след като скочиха с близо 13% през март, след рекордния връх от февруари. Цените на хранителните стоки вече бяха на 10-годишни връхни точки преди войната в Украйна, според индекса, поради проблеми с реколтата в световен мащаб.