Свят без изкопаеми горива е напълно възможен
Международната конференция „Just Transition Opportunities Across Borders“ ще постави във фокуса си ключови теми, свързани с енергийния преход и устойчивото развитие на регионите, зависими от изкопаемите горива
Иван Сергеев, координатор по процеса на справедлив преход към Министерството на финансите на Република Естония:
Иван Сергеев е координатор по процеса на справедлив преход към Министерството на финансите на Република Естония. Архитект по образование, той е натрупал разнообразен професионален опит в Естония, Холандия и САЩ, а между 2016 и 2020 г. е бил главен архитект на един от най-източните градове в Европейския съюз, Нарва (Естония).
Той ще е лектор на събитието „Just Transition Opportunities Across Borders“, което ще се проведе на 25 септември в София. Организатор на конференцията, част от проекта "Преход на възможностите", е "Бранд Медия България", издател на Economic.bg.
Г-н Сергеев, в някои европейски страни енергийният преход е в разгара си, докато в други – като България – изглежда, че започва едва сега. Каква е ситуацията във Вашия регион?
В Ида-Виру, Естония, той е в разгара си – както преходът към климатична неутралност като цяло, така и по-специално дейностите по Фонда за справедлив преход. В Естония постепенното спиране на производството на енергия, базирано на петролни шисти, се извършва от години. Въглеродният отпечатък на Естония днес вече е по-малко от половината от това, което беше през 90-те години, но предстои много работа. Що се отнася до Фонда за справедлив преход – към днешна дата над 60% от средствата са обезпечени с проекти и изпълнението на различни дейности върви напред. Така че да, на път сме!
Разликите в скоростта на прехода отчасти са свързани с различните възприятия на засегнатите от него. Според Вас преходът проблем ли е или решение за регионите, зависими от изкопаемите горива?
Той определено е решение, но за някои хора са необходими време и усилия, за да започнат да го виждат по този начин. Да накараме хората да разберат необходимостта от преход в регион, силно зависим от производството и използването на изкопаеми горива, е трудно. След като хората осъзнаят необходимостта от преход и приемат неговата неизбежност, трябва да бъдат мотивирани да направят нещо по въпроса – например да се запишат на допълнително обучение, да сменят работата си, да започнат малък бизнес, да участват в различните обществени събития, които организираме чрез фонда. Това е още едно огромно усилие!
Говорим за уязвими общности, които са подложени на масивни социално-икономически промени и е трябвало да преминат през подобни промени в миналото (напр. в случая с Ида-Виру и масовото затваряне на местни индустрии, последвало разпадането на Съветския съюз ). Трябва да се уверим, че изпълняваме правилно този продължаващ преход. В такива общности младежите са от изключително значение – техните идеи за бъдещето се различават доста от останалата част от населението и те имат какво да предложат. Трябва да сме сигурни, че те могат да разпознаят себе си като част от решението в родните си региони и трябва да им дадем правилните инструменти за действие.
Какво бихте казали на засегнатите от трансформацията, за да ги убедите с няколко думи, че преходът е нещо добро?
Първо, трябва да разберем, че преходът е неизбежен, ако искаме да оцелеем като вид. Това не е плашене, а очевиден факт, ако погледнем данните. Добре е понякога да си напомняме, че планетата, която обитаваме, не се нуждае от нас и не се интересува от нас. Ние се нуждаем от планетата, така че нека се държим по съответния начин.
Второ, бъдещето, което създаваме, трябва да бъде чисто, така че да се вписва в нашите планетарни граници. Хубавото е, че абсолютното мнозинство по света – включително повечето от нашите търговски партньори – са съгласни с това и като цяло се движат в същата посока.
И трето, благодарение на Фонда за справедлив преход, в момента имаме уникална възможност в региони като Ида-Виру да участваме в създаването на това ново бъдеще и трябва да сме сигурни, че печелим след процеса на преход.
От какво зависи скоростта и успехът на този преход?
От много фактори - визия за бъдещето, към което се стремим, взаимно разбирателство между заинтересованите страни, ясна и добре комуникирана политика, вслушване в местната общност и предприемачите, достъп до ресурси, активност на местната бизнес общност. Списъкът може да продължи.
Какво според Вас означава „справедлив“ преход и подкрепяте ли твърдението, че „ако и един човек остане без работа, преходът вече е несправедлив“?
Вярвам, че справедливият преход е този, който създава за мен бъдеще, в което мога да запазя благоприличието си като човешко същество, мога да имам цел и да остана активен член на обществото. Такъв преход трябва да ми помогне да намеря този нов аз, а той трябва да ми създаде възможности за развитие и растеж и да ме оборудва с необходимите инструменти, за да се възползвам от тези възможности. Трябва обаче да разберем, че всички преходи – обществени или лични – са неудобни и изискват известна степен на действие и от моя страна. Винаги. Както споменах по-горе, преходът към климатична неутралност е неизбежен. Целта на справедливия преход не е той да се избегне напълно, а да бъде по-плавен.
Каква е Вашата визия за енергия без изкопаеми горива?
Добрата новина е, че свят без изкопаеми горива е напълно възможен. Това е чист свят, пълен със страхотни технологии и възможности, където човечеството е постигнало баланс между нашите нужди и границите на нашата естествена среда. Бих искал да живея в такъв свят и ще направя всичко възможно да допринеса това да стане реалност.
На 25 септември в София ще се проведе събитието „Just Transition Opportunities Across Borders“, на което ще бъдете лектор. Какво могат да очакват присъстващите?
В моята презентация ще направя общ преглед на прехода в Ида-Виру и ще споделя някои практически наблюдения за това как е бил приет от общността досега, но и как можем да управляваме по-добре процесите.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.