Свободната конкуренция и залезът на илюзиите

Свободната конкуренция умря! Да живее свободната конкуренция – така  изглежда днес мантрата за конкурентоспособността, която при равни условия дава предимство на по-добрите. Ако се доверим на теоретичните постулати, съвършената конкуренция, наричана още свободна и перфектна, гарантира честна надпревара. При този модел в условията на свободен достъп до пазара и информацията голям брой малки и средни фирми се съревновават помежду си в, праизводството и реализацията на еднородна продукция. Но това все повече е само теория, която живата пазарна реалност опровергава, макар и светът да се е погрижил да има институционална закрила на справедливата конкуренция. Все по-видимо става как шепа фирми завладяват световния пазар. Те, образно казано, пресичат всяка възможност и „друг да лови риба” в същите води. Проучванията установяват, че сред социалните мрежи делът на Facebook в света гони 70%, а в България дори достига 95%. Google владее 90% от пазара на търсачки в световен мащаб. При онлайн продажбите в САЩ Amazon доближава 50% пазарен дял, като за батерии, домашни потреби и козметика надхвърля 90%. Google и Facebook държат над 50% от световния пазар на дигитална реклама. Всичко това, разбира се, подлежи на твърде динамична промяна и то все повече в полза на гигантите, които стават тотални монополисти. „Победителите, които вземат всичко”, са суперзвезди от типа на Facebook, Amazon, Google. Тези технологични компании завладяват пазарите, оставяйки малко възможности за потенциалните конкуренти.

Опиум за народите

Мнозина смятат, че нивото на конкуренция е добре да се оценява чрез ефектите върху качеството на продуктите, производителността и иновациите. Нарушенията на конкуренцията отдалечават икономиките от „социалния оптимум”, затова покачването на цените и печалбите обикновено съпътства този процес. В съвременната икономика, доминирана от дигиталните технологии, не всичко е кристално прозрачно, както ни се иска. Потребителският избор например не изглежда, че намалява - имаме повече банки, телевизионни канали, марки коли, бензиностанции, разполагаме и с по-голям избор на продукти в магазина. Но дали това не е маркетингова илюзия, която всъщност да прикрива, че нямаме кой знае какъв избор.                   

Без граници

Конкуренцията, смятана за основно достойнство на свободната пазарна икономика, върви към своя залез под натиска на всесилни интереси, които не признават национални граници. Ефектът от това се измерва чрез поддържането на високи цени, неефективност на паричната политика, ограниччаване на потребителския избор, натиск върху заплатите и заетостта. По този начин производството и производителността зависят от съответната корпорация, която все повече държи контрола над иновациите, тъй като тя дозира и кранчето на инвестициите. Става практика да се придобиват изгряващи конкуренти с цел техните разработки или да дадат добавена стойност на големия бизнес, който ги купува, или просто да бъдат отстранени като фактор, който може да повлияе на пазара (killers aquisitions са придобивания с цел спиране разработването на по-евтин или на качествено нов продукт или услуга).

Ключът към всичко

Доминиращото положение на големите корпорации има колосално въздействие върху конкурентната среда и потребителите, тъй като те тотално преобразуват икономиката, а и самия живот, като на практика в техни ръце е ключът към всичко – от продукта и модела, по който продуктът ще се предлага, до човека и начина, по който той ще работи и ще му се плаща. От тях зависи дали за малките компании ще има „въздух” и дали те ще оцелеят. Така навлизаме във времето на един-единствен пазар, създаден и доминиран от цифровите технологии, където един лидер може да прибере преобладаващата част от печалбата. По този начин в океана на глобализацията китовете живеят още по-охолно.

Загубена ли е битката

България и страните от Източна Европа продължават своя преход. Но преход към какво? Неусетно изминаха 30 години и докато научим мантрите на онова, което искаме да „пресадим” на своя земя, тези мантри остаряха и спряха да работят. Не само ние, но и тези, на които искахме да приличаме, се променят. Тенденцията на всеобщата промяна е ясна и я намираме обобщена в думите на британския писател и публицист Гилбърт Кийт Честъртън: „Повече капитализъм не означава повече капиталисти, а по-малко капиталисти”. И наистина големите бизнеси, които стават все по-големи, използват мащаба си, за да задушават конкуренцията. „Google, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft заедно са придобили над 436 компании и стартъпи през последните 10 години, а регулаторите не са оспорили нито една от тези сделки“, посочват Джонатан Тепър и Денис Хърн в книгата си „The Myth of Capitalism: Monopolies and the Death of Competition”. Двамата са на мнение, че капитализмът спечели битката за частната собственост, но загуби битката за конкуренцията.

Явно глобализацията не гарантира повече конкуренция, а по-малко конкуренция. Мастодонтите са мутантите на капитализма. Както по всичко личи, навлизаме във времето на техния триумф.