Търговските вериги отхвърлиха идеята за „повече българско“

Големите търговски вериги са против идеята на Министерство на земеделието в хранителните магазини да бъдат обособени места, където да се продават само български храни. Това заявяват те в позиция, изпратена от Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което влизат най-големите вериги. 

Тя е по повод днешното предложение на ведомството, което представи проект на постановление на Министерския съвет, който гласи, че търговските вериги трябва да обособят щандове, регали, хладилни витрини и др. за български стоки, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. В проекта се добавя, че тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие. Целта е да се подпомогнат българските производители.

Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) предвидените мерки ще забранят утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат „качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството“. Това пък може да доведе до повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество. 

Търговците добавят, че проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. „Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители“, смятат те. Веригите апелират Министерския съвет да не приема постановлението.

„Въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги“.

От Сдружението добавят, че тези промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България. 

Търговските вериги споделят мнението, че трябва да се помогне на производителите, но с тази мярка това няма да се постигне. Според тях проектът прави българските производители по-неконкурентоспособни и защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“. Според Сдружението за модерна търговия основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното.

Припомняме, че още в началото на месеца земеделският министър Десислава Танев призова търговските вериги първо да предоставят на клиентите си националното производство, а не да внасят от чужбина. „Опазването на работата на операторите в момента е национален приоритет и, ако е необходимо, ще въведем извънредни законови мерки, които да гарантират, че доставките в магазините ще бъдат от български производители“, каза тогава Танева. Тя даде пример, че в търговските вериги на Англия и Франция това се случва и без извънредно законодателство. Най-големият проблем в земеделието е липсата на възможност за износ заради затруднения транспорт. Нашата задача е собствената ни продукция от плодове, зеленчуци и животни да стигне до единствените точки за продажба в тази криза - хранителните магазини у нас. Ако успеем логистично или законодателно да провокираме доставката в магазините да бъде от българските производители, ще премахнем рисковете в доставките. Трябва да има разбиране. Ние произвеждаме в обем, достатъчен за цялата страна", обясни министърът.

Това е поредната позиция на Сдружението за модерна търговия, които през март се обявиха против Закон за извънредното положение и по-точно текстовете, свързани с ограничаването на цените по време на действието на нормативния акт. Според тях чрез тези промени българската икономика прави стъпка назад от пазарна към централизирана (планова) такава.  Със закона бе въведен таван на цените на стоките и услугите. Записано е, че всички търговци в страната са длъжни да предоставят на населението стоки и услуги на стойност, средноаритметична на цените на дадената стока или продукт през последните три месеца преди въвеждането на извънредното положение.