Величественият живот на метала

Скулптурата като пластично изкуство има свой език. Акад. Крум Дамянов обаче умее да вдъхне живот на произведенията си и всички те говорят езика на достолепието и монументализма, създаден от талантлива човешка ръка. Дори и най-малките му скулптури имат „глас”, който завладява.

Път

Крум Дамянов е човек с впечатляваща биография и творчество, трупани в продължение на 81 години. Завършил е специалността „Декоративно-монументална скулптура” в Художествената академия в София, където е учил под ръководството на проф. Любомир Далчев. В периода 1969-1994 г. е преподавател към катедра „Рисуване и моделиране“ в Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство, там той става професор. После до 2011 г. е преподавател в катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия. През 2015 г. е избран за академик на БАН. Името му е свързано с редица забележителни монументи и мемориални ансамбли в България, сред които „Създателите на българската държава“ в Шумен, „Асеневци” във Велико Търново, „Камбаните“ в София, „Бранителите“ в Стара Загора. Работи в областта и на кавалетната скулптура. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции у нас и по света. Носител е на най-високи отличия, в това число и държавни.

Силует

Сред темите в неговите творби са героизмът и страданието. Чрез камък и метал, дърво и глина изгражда образи, които се помнят и оставят следа. Ето как го описва като автор Калина Петкова, куратор на неговата изложба на открито в „Квадрат 500”, която месеци наред даде възможност да мерим ръст с пет скулптурни композиции от метал: "Акад. Дамянов умее да разчленява общоприетите форми и с парчетата да създава нови, в които детайлът е осмислен и придава завършеност на произведението. Ето защо то е различно от всеки ъгъл и с всеки поглед зрителят го преоткрива отново и отново". И наистина - силуетът като сбор от ракурси – е похват, който се превръща в негов индивидуален почерк.

Код

Акад. Дамянов се стреми към собствена интерпретация на библейските сюжети, като сам стига до идеята за използване на „обърнат код”. Той прибягва до алегории и в диалог с традицията се раждат неговите Сатир, Нимфа, Корида, Орфей и Евридика, Саломе, Квадрига, Сатурналии: „Преди години на един романски капител видях нарисуван Блудния син в примитивен вариант. После години наред исках да направя своя трактовка на този сюжет. Но колкото пъти опитвах, все опирах до известни варианти, правени от големи автори преди мен. Не можех дори да постигна одухотворението на романския примитив, а исках да избягам от всякаква имитация на вече направеното. В един момент ми просветна и реших да сменя знака: бащата да моли прошка от сина. И работата се получи, след като намерих начин да се измъкна от допира до епигонството”.

Талант

Акад. Дамянов има много какво да сподели. Той например осъзнал, че наистина е дошло ново време, когато в ателието му започнали да идват млади скулптори, готови да учат занаята при него, и първият им въпрос бил колко ще им плаща. Работата обаче е най-добрата проверка - има ли голямо натоварване, слабите духом бягат. Но как се разпознава талантът – ето формула, която научил от свой колега: „Ако видиш, че детето ти е взело молив и рисува, счупи молива и го набий. Видиш ли го, че повтори, скарай му се така, че да не посегне отново. Но ако и трети път го хванеш да рисува, купи му всичко, което му е необходимо, за да стане художник, и го подкрепяй да върви по този път. Онези, които не могат да живеят без изкуството, те са родени за него”. Кои обаче са белезите, които издават големия скулптор? Той трябва добре да владее занаята, но и да притежава академични познания по геометрия и физика и те правилно да се ползват. Натрупването им отнема поне 15 години упорит труд, част от които минават като дисциплиниран студент. После идва ред и на философията, която ангажира духовното начало на твореца. Емоциите и моралните тълкувания също влияят и понякога довеждат нещата до абсурд. Тези, които прескачат образованието, компенсират с твърдения, че така чувстват нещата. В крайна сметка знанията, уменията и личното отношение на автора говорят чрез неговите творби.

Дух

Монументалното изкуство ни принуждава да го гледаме, защото заедно с архитектурата оформя средата за съществуване. Днес обаче по думите на акад. Дамянов не са на почит специалистите по урбанистика, архитектура и скулптура, които през призмата на добрата естетика и професионализма да се грижат за средата, която ни заобикаля. С лека ръка под напора на политически страсти и емоции се събарят паметници, макар те да са най-добрият носител на информация за времето, в което са създадени. Ако варвари не рушаха изграденото, хората можеше да се чувстват по-близо до минали времена.

Тенденции

Старите принципи, крепили обществата, избухнаха и всичко се разби. В изкуството е същата работа – там не остана и два грама традиция. Академичното умение се приема за изостаналост.  Едно уродливо течение, което покори света, е в стил „Мадам Тисо”. Ако пълзиш по повърхността, както се оразмеряват ниви, се получава отблъскваща имитация. Неможещите обаче налетяха на нея. Машината ще сканира и ще направи по-добро копие от човека, но това не е изкуство, уверява акад. Дамянов, който е свикнал да дълбае в най-трудното.

Съдба

Във всяка епоха може да отричаме или да хвалим направеното. Но после времето избира кое да съхрани. Според акад. Дамянов всичко е въпрос на индивидуален шанс. Всяка творбата има своя съдба, върху която авторът не може да влияе, след като тя напусне ателието му.

Крум Дамянов е създал много произведения, от които хората и времето може да избират.