Великобритания вече е извън ЕС – какво предстои

В полунощ на 31 януари срещу 1 февруари Обединеното кралство стана първата държава, напуснала Европейския съюз. От днес в Блока вече членуват 27 страни.

Ходът бе кръстен от медиите Brexit – съчетание от думите Britain (Великобритания) и Exit (Изход). До него се стигна след референдум, проведен сред британските граждани на 23 юни 2016 г., на който 51.9% от гласувалите поискаха страната им да напусне ЕС, а 48.1% се обявиха за оставане в Блока. На общественото допитване гласуваха над 30 млн. британци, което по онова време означаваше 71.8% избирателна активност.

Какво се променя за гражданите на България и другите страни, оставащи в ЕС

Гражданите на оставащите страни членки на ЕС, включително България, няма да забележат особени промени веднага, тъй като от днес започна да тече преходен период, вписан в Закона за Brexit, който бе ратифициран от Великобритания и ЕС. По време на въпросния период, който се планира да изтече на 31 декември тази година, Кралството ще продължи да спазва изцяло правилата на Блока, касаещи правата на гражданите.

До края на тази година българите, както и гражданите на останалите страни членки на ЕС, ще могат да пътуват до Великобритания само с лична карта, както и досега. Ще могат да останат в страната до края на преходния период, като след края му, ако не са кандидатствали и получили статут за уседналост, ще трябва да я напуснат.

Също така до 31 декември 2020 г. всеки българин, желаещ да се засели за постоянно в Обединеното кралство, ще може да го направи. Пак до края на 2020 г. всеки британски гражданин пък ще може да вземе решение дали да се засели в някоя от държавите, които остават членки на ЕС. От началото на 2021 г. ще влязат в сила нови правила, при които получаването на британско гражданство ще стане по-трудно.

От 1 януари другата година ще въведе нова схема, според която гражданите от ЕС ще трябва да имат виза, за да пътуват до Обединеното кралство. Виза обаче няма да е необходима за краткосрочни посещения в страната (до 90 дни), като по този начин ще се запази възможността граждани от страни членки на ЕС да отиват във Великобритания с цел сезонна работа. Новата схема ще се отнася за онези, които искат да учат или работят в Кралството дългосрочно. Засега има възможност новата имиграционна система да обхване и сезонните работници, но това още не е напълно сигурно и ако се случи, Лондон ще се постарае да бъде обявено съвсем ясно и навременно.

Що се отнася до българите, които вече се намират във Великобритания, ако все още нямат британско гражданство или статут за уседналост, то ще трябва да кандидатстват за такъв статут, за да не бъдат екстрадирани от страната. Молбите за статут за уседналост могат да се подават онлайн, като процедурата е максимално опростена, заяви британският посланик в България Ема Хопкинс. По думите й досега 140 хил. български граждани във Великобритания са кандидатствали за статут за уседналост.

Ще се променят ли условията за следване на висше образование във Великобритания

Към датата на Brexit – 31 януари – около 6000 български студенти учат в Обединеното кралство и около 2500 британски студенти следват в България. По време на преходния период до 31 декември българските студенти в Кралството няма да забележат промяна в условията си за пребиваване и образование.

Дотогава няма да има промяна в сравнение със сегашното положение за студентите и научните изследователи както в ЕС, така и в Обединеното кралство. Великобритания вече няма да бъде представена в различните институции, агенции и служби на ЕС, но европейското право все още ще се прилага в страната до края на преходния период.
Засега обаче няма яснота дали след 1 януари 2021 г. няма да има някакви промени в условията за следване във Великобритания и в студентските такси. През следващите няколко месеца Лондон ще обяви какъв режим ще започне да действа през 2021 г., като промените ще бъдат обявени достатъчно рано, преди кандидат-студентската кампания през септември 2021 г.

Защита на гражданските права

Защитата на правата на европейските граждани във Великобритания поне до края на преходния период е гарантирана на две нива – на първо място е записана в Споразумението за оттеглянето на Великобритания от ЕС, на второ място ЕП е гарантирал спазването на въпросните права и чрез Схемата на уседналост на гражданите на ЕС, приета от Лондон. Въпросната Схема гласи, че гражданите няма да плащат повече такса за получаване на статут на уседналост в Кралството и че всяко едно семейство ще подава такава обща молба, а не по една молба от всеки член на семейството. Освен това условията за документите, доказващи пребиваване във Великобритания, ще станат по-меки.

Гарантирането на гражданските права означава, че българите и гражданите от други страни членки във Великобритания ще продължат да получават всички полагащи им се социални помощи от държавата или здравноосигурителни вноски от работодателите. Правата на родените в страната деца също ще бъдат признавани. Спазването на гражданските права ще бъде съблюдавано от съдебен надзор към Европейския съд, като в бъдеще Брюксел и Лондон може да договорят създаването на по-независим орган за наблюдение спазват ли се правата на гражданите. Оставащите в ЕС страни, разбира се, също ще трябва да продължат да спазват всички права на британските граждани на територията им.

Как се променя управлението на ЕС

В Европейския парламент се овакантиха 73-е места (мандата) на Великобритания. Те обаче няма да бъдат изгубени, а ще се използват. Според сключено още миналото лято споразумение 27 от мандатите ще се разпределят между оставащите в ЕС страни членки. Местата обаче няма да бъдат разпределени по равно (т.е. всяка страна членка да изпрати по още един евродепутат).

По думите на говорителя на ЕП при преразпределянето ще се „гарантира, че никоя страна членка няма да загуби места“. „Някои членки ще получат между един и пет допълнителни мандата, за да се отстрани недостатъчната им представеност заради демографските развития“.

Според данните от ЕП допълнителни мандати ще предоставят на Дания, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция.

Останалите 46 мандата пък ще останат неизползвани в случай, че в Блока бъдат приети една или няколко нови държави.

Какво предстои до края на преходния период на 31 декември 2020 г.

По време на преходния период Великобритания и ЕС, освен че ще продължат да си сътрудничат по действалите допреди Brexit правила, ще продължат да преговарят. Основната им цел ще бъде сключване на споразумение за свободна търговия – нулеви мита и нулеви експортни квоти. Възможно е обаче да се постигне и всеобхватно споразумение за асоцииране, което да обхване както икономическата сфера, така и полицейските въпроси, международната отбрана, споделянето на разузнавателна информация и съгласуването на позиции по външнополитически въпроси.

При бъдещите преговори с Лондон европейските представители също така ще се борят за запазването на гражданските права и след 31 декември 2020 г., както и за гарантирането на честната конкуренция между фирмите от ЕС и Великобритания (нулев дъмпинг). Това означава и след преходния период Кралството да продължи да зачита европейските социални и екологични стандарти при търговията със стоки и услуги със страни членки от ЕС.

Преговарящите от името на Брюксел обаче се опасяват, че времето за преговори с Лондон няма да стигне за решаването на всички евентуални проблеми, които биха възникнали след края на преходния период. Правителството на британския премиер Борис Джонсън обаче прие закон, който забранява удължаване на преходния период. Според доклад на британската организация „Институт за правителството“ Джонсън е много малко вероятно да успее да „завърши Brexit“ до края на тази година.

Институтът посочва, че предприятията обикновено имат години да се подготвят за нови международни търговски сделки. За разлика от тях търговските преговори между Обединеното кралство и ЕС са изключително малко вероятно да приключат до края на 2020 г., което означава, че британският бизнес ще има само седмици, за да се подготви евентуални големи промени.

„Видовете промени, с които бизнесът ще се сблъска в резултат на Brexit, вероятно ще бъдат много по-големи по мащаб, но с евентуално само седмици за запознаване с подробностите, като например каква документация се изисква, кои мита се прилагат (ако има такива) и какво трябва и не трябва да се променя по отношение начина им на работа“, се казва в доклада.

Това ще бъде особено предизвикателно за по-малките предприятия, много от които просто нямат достатъчно ресурси и опит, за да се адаптират към новите правила и задължения за търговия с най-големия търговски партньор на страната в толкова кратък период от време.

Европейските и британските представители ще започнат преговорите помежду си на 3 март.