Лошо управляван сектор

Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. А слушайки цялото говорене и действия на хората, отговорни за развитието на сектора, изглежда, че решения за пазара на електроенергия в страната няма, или по-скоро те не могат да ги намерят. Цените на борсата отново са рекордни, а в някои дни разликите между стойността у нас и в останалите държави от ЕС, с които българската индустрия е в пряка конкуренция, са фрапантни, меко казано.

Работодателите в енергоемките индустрии, които нямат особен избор освен да купуват скъпата електроенергия, недоволстват, защото в някои случаи им се налага да работят на загуба. Държавата отрича да има вина, прехвърляйки топката към "невидимата ръка на пазара". Експертите обаче са категорични - енергетиката в България се управлява лошо, а от това страдат както бизнесът, така и потребителите.

български ток vs. европейски

През последните дни в страната ни отново бяха отчетени най-високите цени на борсовия ток в ЕС. Разликите в цените между България и западноевропейски държави като Германия често показват сериозни отклонения, като на Запад и Север цените винаги са по-ниски от тези в нашия регион. Сравненията обаче не винаги са абсолютно коректни, тъй като цените на електрическата енергия са много сложни като структура.

"Редица държави членки, например Германия, изключват разходите за СО2 емисии на производителите от енергийната компонента и ги пренасочват към категорията на добавките. Националната практика е друга – разходите за въглеродни емисии на централите се калкулират в цената за енергия", пише в анализ на Института за енергиен мениджмънт.

За тези разлики говори и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Правят се сравнения, които не са коректни. Борсата в Германия, например, формира цена по различен начин и прякото сравнение не показва същината на проблема и не позволява неговото решение“, казва той.

Скъпо ли е наистина?

Цените на борсовия ток у нас няколко пъти достигнаха рекордни стойности, такъв случай имаше и през миналата седмица, но това се случва периодично още от лятото на миналата година. Работодателите често изнасят данни, които показват твърде високи стойности, в сравнение със Западна Европа. При последния случай от 9 февруари председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа графика, от която се видя, че токът в България на сегмент "ден напред" е над 63 евро/mWh, докато в Германия беше под 2 евро. Но цените бяха в пъти по-ниски в цяла Западна Европа и малко по-ниски в нашия регион. 

Осреднено обаче картина не изглежда толкова стряскащо. От редовния тримесечен доклад на Европейската комисия се вижда, че борсовите цени на тока в ЕС за последните три месеца на 2019 г. не са най-високите. Средните цени в България за конкретния период дори са малко по-ниски от тези в региона на Източна Европа. У нас те са били средно 54.3 евро/mWh, в Румъния е 58.7 евро/mWh, Унгария 56.4 евро/mWh, Гърция 62.4 евро/mWh, Полша 57.9 евро/mWh.

Институтът за енергиен мениджмънт в свой анализ сравнява реалните средни цени през 2019 г. на няколко пазара в нашия регион и от графиката се вижда, че в България средногодишната цена е до 34% по-ниска спрямо другите борси при сегмента пазар "ден напред".

От Института уточняват, че в цените на електроенергията на едро за пазар "ден напред" в България влиза само енергийната компонента, без последващите данъци и такси. Експертите подчертават, че енергийната компонента е само част от формирането на пълната цена и само част от енергията на борсата (около 1/3) от се търгува на този сегмент. По-голямото количество се търгува на сегмент Централизиран пазар за двустранни договори (ЦПДД).

Спрямо цените в Западна и Северна Европа, обаче, в България определено стойностите са доста по-високи. "Регионалният ни пазар зависи изключително много от въглищата и съответно в целия регион имаме по-високи цени на електроенергията", обяснява пред Economic.bg Антон Иванов.

България е сред първенците в ЕС по производство на електроенергия от въглища. Според данни на статистическия сайт Statista страната ни произвежда 45% от своя ток от въглища, за което се налага да плаща за въглеродни квоти, чиито цени постоянно растат. За миналата година те достигнаха 25 евро за тон и имайки предвид високия коефициент на нашите въглищни електроцентрали, от тях се произвежда скъп ток.

Само през 2019 г. държавният „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. В крайна сметка те се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който през 2019 г. също започна да трупа загуби. Поскъпването на въглеродните емисии е и една от причините за ръста на цената на тока и за битовите потребители.

Защо цените са високи?

Антон Иванов обясни, че когато сравняваме един ценови компонент и акцентът се поставя върху него, то не се разкрива същината на проблема. „Германия като мощна икономика успешно прилага онези политики от доста време, които позволяват работа на либерализиран пазар на всички потребители и прилагане на мерки за постепенно намаляване на скъпите горива в техния микс и балансиране на разходите за енергия спрямо техните приходи от дейността. В това отношение България изостава, но успява да балансира разходите за енергия спрямо приходите на нашите пазари. Изисква се стратегия, която да ни покаже как с инвестиции ние ще догоним западноевропейските държави“, казва той.

Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира, че цените на електроенергията естествено се увеличават навсякъде в Европа и света, като тази тенденция ще продължи. "Нашите цени растат и заради това. От друга страна те растат по-бързо от останалите държави, което е проблем. Ние сме имали нереалистично ниски цени преди това и съответно, за да стигнем до реалните стойности имаме по-високо увеличение от тези на съседните страни", казва той. Той изтъква и, че в България цените на електроенергията се покачват по-бързо, отколкото при останалите държави в региона, защото дълго време са били държани нереалистично ниски. "Сега на свободния пазар, за да стигнем до реалните стойности, имаме по-голямо увеличение от тези на съседните страни", казва икономистът.

Но проблемът не е един

Българският борсов енергиен пазар страда от много проблеми и всеки от тях има различна стойност, смятат повечето експерти в сектора.

„Българската система за борсова търговия не ефективна“, казва енергийния експерт Иван Хиновски. Според него един от основните проблеми в нея е това, че всички продавачи на електроенергия минават през търговци, а в Германия, например, няма този посредник и сделките са между производител и купувач. Търговецът си слага надценка, купувайки електроенергията и след това я оферира на борсата и така се получава по-висока цена. 

„В момента има криза за вода и всички водноелектрически централи, които по принцип предлагат евтина енергия, в момента не предлагат, а вместо нея има енергия от ТЕЦ-ове, която е много скъпа“, казва Хиновски. Тази тенденция очертава и Калоян Стайков, като според него заради топлата зима автоматично намалява търсенето на български ток, което намалява приходите в системата, които трябва да дойдат от другаде.

Хиновски коментира, че неефективните производства са другата причина за проблемите на борсата. „Това са мощности, които се толерират - "студен резерв", който получава пари, за да стои и да чака деня X, за да заработи. България така и не въведе механизма за капацитет, който е стъпката, чрез която "студеният резерв" щеше да се преформулира в търгове. И горещият, и студеният резерв у нас са на много висока цена“, казва експертът.

Проблемите на енергийната борса трудно могат да се обобщят в едно изречение, но ако се опитаме да го съставим, то било звучало така – лошо управление в сектора, високи цени на въглеродните емисии, концентрация на пазара и конюнктурни фактори като топлата зима.  

Откъде тръгва всичко

Според Калоян Стайков от ИПИ повечето проблеми в сектора започнаха да се проявяват още през 2012 г. с увеличението на цените заради "зелената" енергия. След това последва лавината от социални протести. През 2015 г. нещата се стабилизираха, а през 2016 г. започна недоволството на индустриалните потребители. „Това се получава, защото в един момент балансът на този сектор започна да се изменя. Първоначално голямата тежест от сгрешената политика в сектора беше прехвърлена на домакинствата, те започнаха да протестират, падна правителството и новото реши, че няма да продължава така, прехвърляйки проблемите върху НЕК. НЕК обаче натрупа огромни загуби през 2013-2014 г., след което се видя, че не може да продължава така и тежестта се прехвърлиха върху бизнеса. И в момента бизнесът плаща голяма част от цената за всички тези политики", обясни икономистът.

Проблемите на различните сегменти са изцяло свързани. Ако има проблем на свободния пазар, най-вероятно той е свързан с регулирания. Когато има ниски цени на регулирания пазар, компаниите са принудени да ги компенсират отнякъде – или от свободния пазар, или от износ, но виждаме, че износът тази година намалява.

"Първото лесно обяснение за проблемите в сектора, е че има огромна концентрация на пазара и няма конкуренция", обяснява Стайков. На различните сегменти БЕХ формира между 80-90% от продадената енергия, което няма как да се заобиколи. Друга причина идва от външния фактор – квотите, които се увеличават. „ТЕЦ Марица Изток 2", която страда основно заради това - около 60% от разходите ѝ са за гориво, енергия и квоти – компоненти, които няма как да се оптимизират. Същото се отнася и за микса на НЕК, тъй като ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 са част от този микс. Друга причина е, че голяма част от енергията се търгува по двустранни договори. 

Решението, според Стайков, е в регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. "Когато има концентрация на пазара, трябва да си сигурен, че тя не нарушава свободната търговия и конкуренцията. БЕХ е почти естествен монопол при производството на електрическа енергия и КЕВР трябва да следи какво се случва с търговията. От години регулаторът обещава разследвания и мерки срещу потенциални злоупотреби на пазара, но до момента няма резултат", обясни той.

Липсват правилните политики

Политиките на държавата и законодателните промени очевидно не водят до баланс на пазара, а от това страда най-много бизнесът. Заключението на много експерти е, че лошото управление в сектора води до всички трусове, на които сме свидетели в момента.

„Цената на електроенергията на борсата в България наистина е много по-висока от другите страни, което създава усещане, че страната ни изостава с онези политики, които водят до снижаване на цените“, добавя Антон Иванов от БЕМФ. По думите му не сме показали как ще използваме механизмите за справедлив преход и изоставаме в това да ползваме реални финансови ресурси, за да адаптираме нашата икономика и енергетика.

„Не съм съгласен с индустрията в акцента, който тя поставя върху цената на пазара „Ден напред“, но съм съгласен с тяхното искане за постепенно подобряване и устойчиви мерки за подобряване на икономическата среда в България", категоричен е Иванов.

Търговецът затова е търговец, за да максимизира печалбата си, когато има тази възможност. Тук идва въпросът за регулациите и рамката, която поставя държавата при работа на търговците. „Пазарът в България не е достатъчно зрял“, каза експертът от БЕМФ. 

Задължението цялата електрическа енергия, която се продава по свободно договорени цени, да се търгува на борсата от началото на 2018 г., следваше логиката, че пазарните сили ще наложат дисциплина при управлението на държавните производители и ще доведат до по-конкурентни цени. "Когато обаче  концентрацията на пазара е толкова голяма, колкото е в България, подобни мерки не работят, както се вижда. За да заработи това нещо трябва да имаме интегрирани пазари със съседни страни и необходимата междусистемна свързаност, а ние ги нямаме", казва Стайков. 

И той е категоричен, че генерално секторът не се управлява както трябва, няма ясна визия за това какво се случва, а стъпките за интегриране на пазарите със съседните страни се бавят. По думите му КЕВР трябва да следи повече търговията, да следи условията, при които се продава електроенергията и сигналите за злоупотреби. Друг проблем за борсата е и липсата на стандартизирани продукти. 

"Няма пълно решение - панацея, но могат да се правят стъпки в правилната посока", категоричен е Стайков. Според него вариантите са строителство на междусистемна свързаност, интегриране на пазарите - "ден напред" и за двустранни договори, както и активен регулатор. "Регулаторът трябва да е по-активен в условия, в които държавните компании имат почти монополна роля при производството на електрическа енергия и в краткосрочен план няма откъде да се появи пазарна сила, която да промени ситуацията", добави той.