Борисов и Първанов взаимно си правят услуги за сметка на България

Г-жо Кунева, какво очаквате от новия парламентарен "полусезон"? Какви са най-важните закони и промени, които предстоят да бъдат обсъждани и гласувани?

Съдейки по обществената нагласа, каквото и да гласува това Народно събрание, то загуби доверието на гражданите. Бих казала, че полусезонът ще е на полупарламентарните решения, защото отдавна вече парламентаризмът е изместен от тесни партийни сметки. Ключови са два законодателни акта – Изборният кодекс и Наказателният кодекс. Изборният кодекс уж беше входен билет за по-бързи избори, както БСП ни уверяваше, а се оказа инструмент за печелене на време. Създаваха се съвети и комисии, имитираше се обществен дебат, за да се разтегли процесът във времето.

Цинизмът на управляващите стигна дотам, че убеждават хората „колко голям масраф“ били изборите, за да ни обезсърчат и да не оставят никаква надежда за нормалност. А хората от протестите през лятото повтарят едно – искат почтеност. Не може да се каже, че и в Наказателният кодекс е залегнало това искане. Той тръгна със скандали и с крайно недопустими и подкопаващи демократичните традиции текстове, на тъмно и въпреки недоволството на редица граждански авторитетни организации.

На мен ситуацията с Изборния и Наказателния кодекси ми прилича на пропаганда тип „1984“ на Оруел - управляващите изземват говоренето, насочват публичното съзнание в желаната от тях посока, използват целия медиен ресурс, платени и сервилни говорители, преди още гражданските организации и обществото да са казали какво мислят, и в крайна сметка насаждат в съзнанието на обществото това, което върши работа за по-дългото им закрепване във властта. Но това само означава, че пороците на българското политическо представителство от националния ни парламент ще се пренесат и в ЕП, от което аз не виждам какво ще спечели България.

Всеки говори за монополи, олигарси и олигополи, но никой не се наема да ги назове. В кои икономически сфери има такива?

В енергетиката е особено подчертан. Още предишното Народно събрание предупреждавахме, че или държавата ще се справи с монополите или монополите ще завладеят държавата.Правителството на ГЕРБ не предприе нито една от важните мерки, които предлагахме и предпочете да работи с монополите за сметка на гражданите. Резултатът е ясен - предсрочно падане от власт.Сегашното правителство направи няколко демонстративни акции, като минимално намаляване цената на тока, за сметка на дефицит на НЕК, който всички ще плащаме и одит на трите ЕРП, който се очертава като напълно формален.

Замениха хора на ГЕРБ с хора на БСП и ДПС и тук свърши „реформата”. Проблемите не просто остават, те се задълбочават. Със застудяването ще дойдат поредните непрозрачни сметки и съответно общественото недоволство. И при ГЕРБ, и при сегашното управление няма истински контрол, няма състезателен и прозрачен избор на КЗК и ДКЕВР. Нека да кажа, че Реформаторският блок вече предложи публично най-важните мерки в областта на икономиката, където са и мерките против монополите.

От Реформаторския блок (РБ) се обявихте за "челен сблъсък с олигархията". Как си представяте тази битка в икономически аспект? Какви законодателни промени биха илюстрирали подобно намерение?

Ние обявихме нашите шест стъпки за излизане от кризата. Това е дълбока промяна на политическата система, която да върне доверието на гражданите и да намери пътя за преодоляване на бедността. Те започват с незабавна оставка на правителството, спешни промени в Изборния кодекс, които предложихме, разпускане на 42 НС и насрочване на нови избори не по-късно от европейските през м. Май. Като четвърта стъпка провеждането на нови избори и постигане на съгласие в 43 НС за програма за спешни мерки за излизане от кризата.

Виждаме това да стане чрез едно реформаторско правителство с ограничен насочен мандат, което да работи по спешни и краткосрочни решения за подобряване на живота на хората и оптимизиране на дейността на държавните институции. Като шеста стъпка, по-дългосрочна, предложихме започването на обществен дебат за промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание. Това е в кратък вид нашият „екшън план“.

Има ли политически монопол? Как работи той?

Не само че има, но той напълно превзе политиката ни. В Европа, в света политиката дава решения за подобряване живота на гражданите, в България политиката бе превърната в задкулисие и картел. Вижте, в момента ние не знаем кой управлява страната. Можем да кажем, че това е ДПС, а не правителството на г-н Орешарски. Той самият казва, че не е политик. Съвършено неразбираемо е как така министър-председател на една държава не е политик. А какъв е тогава, бих попитала. 

Управляващите нямат коалиционно споразумение, както нямаше такова и правителството на ГЕРБ, управлявало чрез Янев и Сидеров. Помните ли, че искаха да вдигат паметник на премиера? А как така сега същата партия Атака е управляваща заедно с ДПС и БСП и защо лидерът й, вместо да наказва партийния елит, както обещаваше на симпатизантите си, дели благата с него. Ние не виждаме като граждани нито решителен отпор на корупцията, нито укрепване на икономиката, нито справяне с безработицата. Вижте младежката безработица – всеки трети младеж у нас е без работа. В администрацията хората не смеят да работят, защото не знаят какъв партиен секретар ще им бъде назначи.

А като европейски член пропускаме шансовете от разширяването и преговорите на ЕС със Сърбия, съседството на Турция и т.н. България подчертано пропуска да задълбочава евроинтеграцията си, а през 2018 година, само след 4 години, България ще бъде ротационен председател на ЕС. Как? С каква администрация? С каква съдебна система? И с този партиен картел ли? И при още тегнещ над нас Механизъм за мониторинг и оценка на съдебната ни система ли?  България драматично изостава от Европа и лидерите, които управляват и които са в парламента, носят политическа отговорност за това. Ситуацията в страна прилича на песен на Висоцки – хората седят в едни вагон, отвън клатят вагона и ни убеждават, че пътуваме.

Какво е мнението Ви за разцеплението вляво и алтернативната листа за евроизборите на движение АБВ?

Аз съм категорична, че политическите инженерства в ляво са подчинени на всеки друг интерес, освен на публичния. БСП е мандатоносител на това управление. Хората повече от 200 дни питат „Кой“, визирайки назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Последваха редица други скандални назначения, решения на тъмно, арогантни политически сметки, енергийни игри, предаване на управлението на страната в ръцете на ДПС. Избирателите на БСП дали подкрепят разцеплението на партията им? А дали подкрепят това правителство, което не изпълнява предизборната програма на БСП? АБВ затова ли прави отделна листа за европейските избори и одобрява или не настоящото управление на този кабинет? Ако не го одобрява, иска ли му оставката? Ако няма задкулисие, отговорите на тези въпроси би трябвало да са ясни и очевидни за хората. Но се опасявам, че не са. И стават все повече. А публично вече се подчертава ползата на ГЕРБ и лично на г-н Борисов от действията на г-н Първанов. Взаимно си правят услуги. Къде в този политически мач е интересът на България? И те наистина ли са в различни отбори? Виждате ли колко въпроси?

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов неколкократно призова РБ за срещи и съвместни действия. Как изглежда сега тази покана на фона на появата на нов политически субект в лицето на бившия президент Георги Първанов?

Г-н Борисов и на АБВ не се посвени да намига, както вече казах. Така че подобно манипулативното „зашиване“ на Реформаторския блок за ГЕРБ, нека подчертая ясно - помага на ГЕРБ, но не помага на България. Целият медиен ресурс на Пеевски, както и говорителите и платените коментатори на Борисов и на левицата са впрегнати в тази задача, за да помогнат на ГЕРБ и управляващите, но не и на така необходимата за България и различна политическа сила, каквато е Реформаторсикят блок.

Преди можехме да кажем, че има двуполюсен модел, сега е моделът на управление на ДПС с Атака в една коалиция с БСП и без коалиционно споразумение и яснота кой за какво носи отговорност. Разбира се, че Борисов ще иска повече места в Европарламента и ще се фокусира именно в симпатизантите на Реформаторския блок, за да стопи подкрепата към реформаторите. Аз неслучайно на президентските избори на втори тур призовах хората да гласуват по съвест, а не за ГЕРБ или БСП, защото и тогава, и сега вярвам, че този отдавна изроден задкулисен модел вреди на България.

Какви са конкретните Ви прогнози за евроизборите през май?

Тежки избори, с много инженерства, с корпоративен и купен вот, с ескалация на агресията между партиите. Намирам това за много тревожно. Все пак обаче, дълбоко вярвам на гражданите. Гласът на хората е факторът. Политиците не падат от небето – те се избират от гражданите. Цялата демокрация, бъдещето и реформирането на основните публични системи се държи на няколко секунди – тези, в които гражданинът отива до урната и дава гласа си. Единствено масово гласуване и отчетливо „не“ на този задкулисен модел може да върне нормалността в страната.

Смятате ли, че правителството ще издържи до назначаването на Сергей Станишев за еврокомисар след изборите през май, а след това ни чака оставка?

Аз бих призовала да спрат експериментите с еврокомисарите – вече бяхме свидетели на несполучлив опит, именно защото партийните сметки, а не националният интерес водеха ГЕРБ в първата им номинация. Видяхме какво стана. Дано се прояви разум при номинирането на следващи български еврокомисар. Казвам го като човек, който на този пост положих усилия за добрата репутация на България и това бе отчетено от ЕК. За мен е силно притеснително, че ГЕРБ не изчистиха пороците на демокрацията, а ги умножиха.

БСП построи компанията си на това да разобличава този модел, но месеци по-късно ние не виждаме БСП да търси отговорност на г-н Борисов и на ГЕРБ за подслушванията например, за спрените европейски средства, за корупционните скандали, за енергийните договори на тъмно, за над 60 % опорочени търгове в обществените поръчки, за хилядите назначени без конкурс служители. Т.е., реформи няма. Не носят реформаторска енергия. В тази среда предсрочните избори изглеждат единствен шанс за нормализиране на страната.

Вие ли ще оглавявате листата за евроизборите на РБ през месец май 2014 г. ?

В Реформаторският блок има процедура по номиниране на кандидати за листата. За „Движение България на гражданите“ срокът е до 8 февруари. Без колебание бих подкрепила всеки млад човек, който има смелост да се кандидатира в нея. Кой ще води евролистата не е в кръга на вниманието ни на този етап и когато има решение, Реформаторският блок ще го обяви.

Кога ще обявите кандидатурата си за премиер?

Реформаторсикят блок се обяви за избори през месец май 2 в 1. Това е най-доброто за страната и за рестарт на политическата система, която се срива, заедно с репутацията на България. Участвайки в предсрочни парламентарни избори, и ние, разбира се, ще заложим на най-добрите възможни кандидатури. До момента „Движение България на гражданите“, макар и партия само от година и половина, постигна добри резултати именно защото номинирахме най-добрите кандидати. Вярвам, че сега, в Реформаторският блок, ще продължим тази практика.

Как ще отговорите на обвиненията, че партия без лидер не би могла да привлече достатъчно гласоподаватели?

Знаете ли, България пропусна да изгради държавността си по време на прехода. Преди присъединяването към ЕС имаше тежко свличане на морални ценности, тормоз от Държавна сигурност, проблеми с геополитическата ориентация до последния момент, редица действащи политици се противяха на европейската ни ориентация, включително и сега. Но влизането на България в ЕС исторически и политически е категоричен успех. След постигането на тази национална цел, България остана без цел. Нямаме до днес такава, а когато няма цел, няма и лидерство. Не лидерът, а каузата, за която той работи, печели доверие и обединява хора. Воля да въведем европейски правила в икономиката, правосъдието, здравеопазването, образованието, бизнеса е такава цел. Но дали и за обществото ни е такава?

Реформаторската платформа настоява да задълбочим евроинтеграцията и да модернизираме държавата си. Казахме как ще стане, очертахме стъпките, действията. Разчитам, че гражданите ще умножат тази реформаторска енергия. Изборът им ще покаже. Ние обединихме десницата именно с такава цел – да дадем алтернатива на дясномислещите хора и те да имат свое автентично представителство и в националния, и в европейския парламент.