Бюджетните кризи принуждават политиците да правят реформи
Формалното решение за актуализация на бюджета не е най-важния елемент от проблема, смята икономистът
Георги Стоев:
За предизвикателствата пред бюджета и икономиката в условията на политическа нестабилност и непредвидимост, разговаряме с Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch.
Г-н Стоев, на фона на непредвидимото поведение на партиите, възможно ли да не се стигне до актуализация, нито на бюджета на НЗОК, нито на консолидирания държавен бюджет в приходната му част?
Теоретично такава възможност има, но самото политическо решение далеч не е най-важното. По-съществено е да се направи анализ какви са причините за актуализацията и да се работи по решения за преодоляването им.
При изоставащите приходи от косвени данъци, до какво би довело отсъствието на формална законодателна промяна?
Косвените данъци не са целеви и събраните от тях средства отиват в централния бюджет, откъдето се разпределят по различните разходни пера. Правителството може да изхарчи само това, което може да събере или заеме. След като постъпленията не са достатъчни и няма взето решение за вдигане тавана на дълга, то следва да бъдат редуцирани някои от разходите.
Има ли потенциал за свиване в разходната част, особено имайки предвид предизборната ситуация?
Моят съвет е, при подготовката на бюджета, да не се определя предназначението на всички средства, с които разполагат отделните разпоредители. Те да заделят една част - 10 или 20% например, която да служи като буфер и да бъде усвоявана едва след даден етап от годината или при определени условия и постигнати цели. Този буфер може да се използва и за понижаване на публичния дълг, ако до края на фискалния период няма неотложна причина за цялостното му изразходване.
Оптимист ли сте, че ще се появи политическа воля проблемите да бъдат решавани с реформи, а не просто да се увеличават разходите до появата на следващия дефицит?
Наличието на такива „микро” бюджетни кризи може да се разглежда и от своята положителна страна. Ситуацията днес е съвсем различна от тази преди 2009 г., когато към страната бяха насочени сериозни чуждестранни капитали, а високите нива на потребление и кредитиране спомагаха за по-големи от предвижданите бюджетни приходи. Крехкият растеж на икономиката и по-ниските от очакваното данъчни постъпления не могат да скрият дефицитите в публичните сектори - сигурност, здравеопазване, пенсионна система. По този начин, политиците нямат друг изход, освен да започнат тяхното реформиране. Разбира се, те могат да отложат това за известно време, заемайки средства, но не е ясно колко време пазарите ще имат готовност да финансират бюджета.
Според Вас, дали след натрупването на събития с негативен знак, пазарите все още ще приемат добре нова голяма емисия ДЦК, при нужда от капитализиране на КТБ, например?
Министерство на финансите изготвя бюджетната рамка и мнозинството от инвеститорите разчитат и се доверяват на последователността ѝ. В този смисъл, разбира се, че непредвидена голяма емисия и повишаване на бюджетния дефицит ще окажат неблагоприятно въздействие върху пазарните настроения. Каква ще е силата на подобно въздействие зависи от множество външни и вътрешни фактори.
Разполагат ли с достатъчно информация институциите за да предприемат действия спрямо КТБ чрез законодателни и бюджетни мерки?
Смятам, че Българска народна банка разполага с необходимата информация за състоянието на банката. Съвсем друг е въпросът дали е необходимо и възможно със законодателни инициативи да се решават отделни казуси, още повече, че нормативната база, регламентираща банките в България е добра.
До каква степен може да се твърди, че политическата нестабилност пречи на икономическия растеж?
Безспорно, когато някой взема инвестиционно решение, предвидимостта на политическата среда е важен фактор, но влиянието му не бива да се надценява. Връзката между икономика и политика е двустранна, а според мен през последните години политическото напрежение се дължи до голяма степен на ниския темп, с който се развива икономиката.
Евростат обяви, че България е страната в Европейския съюз с най-висока дефлация. Може ли промяна в политиката за регулираните цени да доведе до покачване на общото ценово равнище и оттам повишаване на икономическата активност.
Твърдението, че дефлацията е вредна за икономиката е дискусионно. Спорни са и мерките, които се предприемат за достигането на определена инфлационна цел. Ако това е вярно, то значи производителите разчитат единствено на цената за да постигнат печалба, а от насрещната страна имат разходи, които също се понижават или подлежат на оптимизиране. Чисто статистически повишението на административно регулираните цени ще доведе до еднократен инфлационен ефект, но не и до промяна в тенденциите и настроенията в икономиката като цяло.