Днешните санкции на ЕС удрят „Газпром“ и ВТБ
Най-вече те ще засегнат монополисти като „Роснефт“, казва партньорът в RusEnergy Михаил Крутихин
Най-накрая
~ 2 мин.
След цяла седмица пазарлъци между страните-членки, новият пакет секторни санкции на Европейския съюз (ЕС) срещу Руската федерация (РФ) влезе в сила от днес - списъкът им е публикуван в Официалния вестник на ЕС. В близките дни се очаква същите допълнения към действащите санкции да бъдат въведени и от САЩ.
Оттук нататък санкциите се разпространяват и на водещите руски монополисти като „Роснефт“, „Газпромнефт“ и „Транснефт“. На европейските компании им е забранено да оказват услуги по проучвания и добив на дълбоководен и арктически петрол, а също така – за проектите по добив на шистов нефт.
В санкционния списък влязоха три компании от отбранително-промишления комплекс на РФ "Оборонпром", Обединената авиастроителна корпорация и „Уралвагонзавод“. По-рано ЕС затрудни достъпа към нови кредити в Европа за руски банки, които се намират предимно под държавния контрол – „Сбербанк“, „Внешторгбанк“, „Газпромбанк“, „Внешекономбанк“ и „Росселхозбанк“.
Замразени са авоарите на няколко депутати на Държавната дума на РФ, сред които и скандалният депутат-ултранационалист Владимир Жириновски. Общо в разширения „черен списък“ влязоха 24 политика, сред които и „премиерът“ на т.нар. „Донецка народна република“ (ДНР) Александър Захарченко.
Забранена от ЕС е и всякаква търговия с технологии и стоки от двойно предназначение на 9 руски компании – "Сириус", "Станкоинструмент", "Химкомпозит", концерн "Калашников", Тулски оръжеен завод, НПК "Технологии машиностроения", "Високоточните комплекси", концерн "Алмаз-Антей" и НПО "Базалт".
Най-силно засегната ще е една от най-големите в света нефтени компании „Роснефт“, управлявана от съратника и съветника на президента Владимир Путин Игор Сечин – британската British petroleum (BP) има 20% дял в концерна. „Каквото касае „Роснефт“, тя ще пострада много сериозно, тъй като компанията има гигантска инвестиционна програма и проекти, които са замислени за проучвания и нефто и газодобив в континенталния шелф“, коментира за „Коммерсантъ FM” партньорът в консултантската компания RusEnergy Михаил Крутихин.
„Липса на средства за подобни проекти силно ще удари компанията, а липса на възможността за получаване на западни технологии за работа в шелфа в Арктика, също е голям удар“, oбобщи един от водещите руски енергийни експерти.
