Няма избрана локация за радиоактивно хранилище, но се гледа към Северна България

Българската държава все още не е взела решение за изграждане на хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци и все още се анализират различни локации и варианти. Такова, според последната държавна стратегия, трябва да бъде взето до 2033 г. Това стана ясно от изслушване по темата на служебния министър на енергетиката Владимир Малинов в Народното събрание в петък.

Отговорно управление

Развитието на ядрената енергетика изисква отговорно управление на генерираните отработени горива и радиоактивни отпадъци, обясни Малинов. Той допълни, че според законодателството на ЕС те трябва да се погребват в държавата членка, в която са генерирани, освен ако няма споразумение да се използва съоръжение в друга страна.

В момента АЕЦ „Козлодуй“ и притежателите на лицензи за използване на радиоактивни източници отработват и съхраняват отработеното гориво междинно в обектите си до предаване на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО). Той обясни, че то също преработва и съхранява радиоактивни отпадъци, но не за постоянно.

В националното хранилище „Радиана“, което все още е в процес на изграждане, ще се погребват съхраняваните досега отпадъци от хранилището в „Нови хан“.

Защо не в Русия

Дългоживеещите средноактивни радиоактивни отпадъци се формират от различни крайни продукти от преработката на отработено ядрено гориво, получени при експлоатация и извеждане от такава на ядрени реактори. Нормативната уредба изисква след кондиционирането и междинното им съхранение те да бъдат закарани в хранилища за геоложко погребване.

За отработване и междинно съхранение България разчиташе дълго време на договора с Русия. Според Малинов финансовите условия и липсата на необходимост от решаване на въпросите за приемане на високоативните отпадъци е правел подхода предпочитан.

Тази практика обаче в момента е невъзможна и се търсят алтернативи и се проучват технологични възможности за преработване на отработено ядрено гориво от съответните реактори", обясни Малинов. 

За отпадъците, които вече са изпратени в Русия и се съхраняват временно там, България също има задължение да си ги приеме обратно, но не са известни параметри на отпадъка и условията на връщането му. 

След като се изпратят тези отпадъци, може в средносрочен план да бъдат държани в хранилището в АЕЦ "Козлодуй", но трябва да се търси устойчиво решение, дълготрайно за тяхното погребване, каза Малинов. 

Гледа се към Северна България

Въпреки че министърът беше категоричен и няколко пъти от трибуната отбеляза, че решение за локация няма, от думите му стана ясно, че се разглежда районът на Северна България. Той не даде отговор за конкретно място, но на база предварителни проучвания на възможностите за изграждане на хранилище, това е най-подходящата локация.

Изводът е, че България има подходящи геоложки условия, а именно в Северна България, в мергелните масиви на мизийската плоча за изграждане на хранилище за геоложко погребване“, каза Малинов.

Според депутата Петър Петров от „Възраждане“, който инициира изслушването, става въпрос за Враца, където се разглеждат две села – Върбица и Сумер, както и Козлодуй.

Петров цитира доклад на Българска академия на науките (БАН) от 2011 г., в който се анализират 30 потенциално подходящи места в страната и Сумер отговаря на най-много критерии.

Малинов обясни, че не е запознат с доклада на БАН от 2011 г., но при всички положения той трябва да бъде актуализиран.

Планът

В примерния план-график в проекта на актуализирана стратегия на България е заложено до 2050 г. да бъде изградено  хранилище за геоложко погребване. До 2033 г. пък трябва да се информира обществеността и местните власти, да се изготви инвестиционно предложение, както и ОВОС. Тяхното изпълнение обаче би стартирало едва след като Министерският съвет приеме решение за изграждане на дълбокогеоложко хранилище за съхраняване на ядрени отпадъци.

България разглежда и алтернативни варианти за погребването на отпадъците. Такъв е Финландия, която ще е първата държава, която ще има такова хранилище, и ако има сключено споразумение, ратифицирано от Народното събрание за съхранение в други държави, тази възможност ще бъде проучена.

Без наличие на план с подробни стъпки за въвеждане в експлоатация на съоръжение за погребване на високорадиоактивни отпадъци, всяко предложение за изграждане на нова ядрена мощност не може да бъде признато за устойчиво в инвестиционен проект", каза Малинов, имайки предвид 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй". 

А Странджа?

В началото на тази година също се разясняваше къде в България е подходящо да има такова хранилище. Депутатът от ДПС д-р Джевдет Чакъров пита тогавашния енергиен министър Румен Радев дали в националната енергийна стратегия на България ще залегне изграждане на хранилище за дългосрочно съхраняване на отработено ядрено гориво и ако да, правени ли са проучвания дали има подходящи за това места и кои са те.

В отговора тогава се казваше, че в резултат на задълбочен преглед на данните от геоложките проучвания, по предварително заключение, районите с подходящи по химичен състав скали са – гранити в Югоизточна България и мергели в Дунавската равнина. 

На заседанието днес депутатът от ГЕРБ Жечо Станков пита Малинов дали Странджа е подходяща и той пак повтори, че за момента има правени само предварителни проучвания. 

Търсят се подходящи геоложки условия – няма конкретно определени места, най-малко в Странджа", каза Малинов.