Дори и ЕС да спре еврофондовете, трябва да изградим депа за отпадъци

Г-жа Илияна Павлова е ръководител на център „Чиста индустрия” към Българската стопанска камара, член на Обществения съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ)

110 стари сметища все още не са закрити. Те ли са една от основните причини България да е с най-мръсен въздух в ЕС и възможно ли е да бъде решен проблемът с тях?

Отговорът е просто без колебание - трябва да бъде възможно. Така или иначе, страната ни е член на Европейския съюз и ние трябва да се стараем в максимална степен да изпълняваме ангажиментите, които вече сме поели. Тоест, въпросът, дали трябва или не, стои и това трябва просто да стане.

Що се отнася до закриването на тези стари депа, то ние участваме в Комитета по наблюдение по Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС). И на едно от заседанията през миналата година, когато се реши, че по тази програма трябва да има средства, специално поставихме въпроса относно броя на старите сметища за закриване. Беше ни отговорено, че тези сметища са изградени по предишни, местни, национални изисквания. И затова те трябва да бъдат закрити. Затова по програмния период 2007 – 2013 по ОПОС са предвидени средства, които ще бъдат разпределяни в предприятията за управление на дейностите в околната среда.

Откъде идват всички тези трудности според Вас?

Тези стари депа са изграждани по много съмнителни изисквания. В страната допреди няколко години се считаше, че отпадъците трябва да се депонират. И в момента над 80% от тях се депонират. Но що се касае до рециклиране, повторна употреба и т.н., съгласно йерархията на отпадъците, все още има сериозни проблеми за преодоляване.

Съгласно закона трябва да имаме поне 5-6 млн. население, което да бъде обхванато от тези системи. Всички сме свидетели, че те към момента не работят или поне не работят достатъчно ефективно, така че да бъде намалено количеството отпадъци за депониране.

Идеята и на таксите за отпадъците, и за пластмасовите опаковки, и за електрооборудване, и за автомобилните гуми, е да се намали количеството за депониране. Разбира се, като политически намерения те съществуват в страната. Но средствата и механизмите се оказват не дотам ефективни и ние от БСК многократно сме поставяли въпроса на дневен ред.

Що касае до тези пластмасови опаковки, тяхната дейност не е ефективна относно целите ни за депониране на все по-малко количество отпадъци.

Какъв е проблемът там?

Те са организации, които нямат право да разпределят печалби. Те трябва да обслужват повече клиенти, и колкото повече – толкова е по-добре. Но за да ги привличат, те им предлагат все по-ниски и по-ниски такси за масови и разпространени отпадъци. Това е един от най-важните проблеми.

Факт е, че когато се въвеждаха изискванията за масово разпространени отпадъци, в България беше използван подход, който е използван в Холандия и Германия. Но в момента там има една единствена организация, която работи в обществена полза. А нашите организации не могат да формират печалба и пазарното им съществуване се поставя под въпрос, тъй като пазарът изисква субектите да имат печалба и съответно натрупване. Подходът, който е въведен и с новия Закон за отпадъци, може би не е най-подходящ за решаване на този въпрос.

Депата за битовите отпадъци са най-голям процент, но има и една част опасни отпадъци, за които в депата са предвидени отделни клетки. За опасните отпадъци в страната все още няма изградена добра инфраструктура, която да може да обслужи и бизнесът.

Каква е вероятността България да загуби европейски средства заради депата – изградени са само две, а за още 19 са проведени само процедурите.

Аз не участвам в тези преговори между българската страна и европейските органи. И в момента нямам никаква информация, освен това, което имаме в медиите. Ние се информираме от сайта на оперативната програма, и в момента там няма нищо по въпроса.

Членовете на обществения съвет не получават ли информация какво се случва?

Нямаме никаква информация в това отношение. Задавали сме го този въпрос, но не сме получавали отговор за причините. Знаете, в началото ставаше дума за несъответстващо проведени обществени поръчки от страна на общините. Факт е, и че самият управляващ орган положи усилия, за да обучават бенефициентите за провеждане на поръчки. Всъщност каква е причината, нямаме информация за това.

Кой трябва да понесе отговорност за всичко това? От 2007 г. насам, когато е стартът на програмния период, се смениха четири правителства и редица кметове на общините. Става дума за некадърност при управление на подобни проекти, липса на експертиза или за корупция и политически фактори?

Управляващият орган управлява проектите, но политическите решения се взимат на друго ниво. Но аз не съм видяла и едно писмо на Европейската комисия, в което пише „тук и тук има проблем”. Самите обществени съвети стартираха в тази посока, като МОСВ не съобщава нищо.

Става дума за обществени съвети, които са въведени по време на кабинет „Райков” и продължават да работят при това правителство?

И сега в някаква степен работят, но сега съм доста скептично настроена към работата им.

Защо?

Защото всички присъстващи представят свои позиции. Изказват се становища и се дават предложения. И нищо не се случва по тях, в това число и що се касае до прозрачността. Както се казва, идеята е само да ни изслушат.

Ще се налага ли държавата да финансира депата за сметка на бюджета, ако загуби европейски фондове по ОПОС? И после да ги възстановява през ЕС?

Ако тези проекти не бъдат одобрени и не получим никакво финансиране, то е политическо решение какво се случва с тях. Но би трябвало и държавата да ги разплати, след като са направени поръчките към бизнеса. Откъде ще бъдат взети средствата, вече това трябва да мисли правителството и съответно държавната администрация. Аз не мога да предложа решение на правителството, но това, което е възложено и изпълнено, следва да бъде разплатено. Преди няколко години имаше сериозен проблем със задлъжнялостта към бизнеса предимно от общините и това беше съществен фактор. Сега няма такива внушителна задлъжнялост към бизнеса. Но ако тези средства не бъдат осигурени, това отново ще бъде прокризисен фактор, особено за строителните компании.

Общините, както е известно, са бенефициенти по повечето проекти с депата за отпадъците, с какви проблеми се сблъскват те, освен недостига на капацитет?

По раздел „Техническа помощ“ по ОПОС се заделят доста средства и поне в наблюдаващия комитет са ни предлагали доста програми специално за обучение на персонала по проектите. Може би, самите общини трябва да направят обединение помежду си. Нали знаете, че не всяка община прави собствено депо. И когато една община иска да прави собствено депо, те трябва да направят обединение, за да кандидатстват заедно. Една ще ръководи проекта, други да бъдат ангажирани с осигуряването на паричните фондове, които трябва да се акумулират.

Отделно трябва да бъде изградена система, която да насърчава намаляването на отпадъците. Трябва да има стимул за населението. И като цяло, бизнесът също трябва да има по-ниски такси за отпадъците. Защото по изградената сега система в някои общини се финансират почти на 50%, а в някои и над половината разходи се плащат от бизнеса.

Как Българската стопанска камара (БСК) вижда проблемите? Има ли БСК предложения за подобряване на ситуацията?

При бизнеса много неща отиват към големи крайности. За Перник ми казаха, че там „Стомана индъстри“ формира едва ли не до 80% от необходимите средства за такса смет в общината. Стига да е и 50%, но все пак в дружеството пак работят има-няма 1 000 човека, а населението на Перник е много по-голямо. И там, където има разположени такива големи предприятия, процентът може да отиде далеч повече.

Вие говорите за кроссубсидирането на населението?

Де факто е така.

Задължително ли е увеличаването на таксите за бита?

Ние не можем да кажем дали таксите за бита ще се увеличат. Например София - за да се събере и депонира един тон отпадък, са необходими 600 лв. Но има общини, в които разходите са до 100 – 150 лв. Самият разход, който се планира от общините, е в много широки граници. Не може в Пловдив да е 150 лв, а в София – 600. Разходът за единица трябва да бъде съпоставим. Дейностите трябва да бъдат горе-долу едни и същи, а разходите за това - съпоставими. Доста от нещата би следвало да се напасват.

И ако тръгнат нещата и с разделното събиране, то такива отпадъци за депонирани би трябвало да стават все по-малко. В Холандия и Дания, като отличници в ЕС, депонират само от 2% до 10%. Пазарният лост, който може да направи това, е наистина таксата „смет”. Отделяте си биоразградимите отпадъци и ще трябва да плащате само за тези количества битови отпадъци, които са по-малко. Така че, това е смисълът на тези дейности.

Населението като че ли го приема като налагане от страна на ЕС?

Така е, има усещане, че някой им го задава. Населението трябва да бъде ограмотявано и просвещавано – трябва да го образоваме и в тази посока.

Трябват и точни разчети за разходите. Аз не съм убедена, че едни 20 или 30 милиона са необходимите средства за отпадъците в една община. При липса на финансова самостоятелност на общините, такса „смет” става единствено перо за техните бюджети. Защото и данъците, които се определят, би следвало да претърпят корекции. Колегите в БСК смятат, че трябва да бъдат променени данъчните ставки.

В каква посока?

Разбира се, че в посока увеличение. Както и да се смени политиката на национално ниво в посока към по-голяма финансова самостоятелност на общините. Все пак, говорим за местно самоуправление, говорим за региони в Европейския съюз.