Хампарцумян: Кредитът е за успели хора
Готвеният закон за частния фалит е опит на една група алчни адвокати да си отвори нова пазарна нисша и да печели на гърба на хора, които са в затруднение да си плащат, смята главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк
~ 3 мин.
Георги Желязков Кредитът не е начин за хора със затруднения, с който да си оправят финансовото положение. Кредитът за съжаление е за успели хора, които могат да си го позволят, знаят защо го взимат и имат увереност в бъдещето си. Това каза в ефира на bTV главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.
"В един период на криза или след криза, в какъвто сме сега, отношението на хората към кредитите е по-скоро не дали са евтини или скъпи, а дали са достъпни. В момента има липса на желание за потребление и инвестиции", обясни банкерът. "Цените на кредитите са по-ниски, отколкото през 2007-2008 г.". Хората обаче не само не искат да взимат кредити, но и предпочитат да спестяват, тъй като не са уверени в бъдещето си. Едно стабилизиране на икономическата среда, едно усещане, че има работа, че средата около нас е наредена, че перспективите са добри, тогава човек започва да харчи, взима кредит, за да инвестира в бизнес например", каза Хампарцумян.
Той е на мнение, че ако се забранят бързите кредити, те ще отидат в черната зона, на чистото лихварство. "Ако бъдат разумно направени, те са много добро средство човек да покрие бърза сума", каза мениджърът на УниКредит. Според него е по-добре те да са видими и около тях все пак да съществува някаква регулация.
На въпрос дали печалбите на компаниите за бързи кредити трябва да бъдат нормативно ограничени, той заяви, че това не е добър подход в една пазарна икономика, тъй като съществуват страни, в които таванът на лихвите е 50-60%. По думите му най-добрият вариант е пазарът да решава тези неща, а хората да разберат, че кредитът не е начин за оправяне на финансови проблеми.
"Готвеният законопроект, който предвижда фалити на частни лица, Хампарцумян коментира като „опит на една група алчни адвокати да си отвори нова пазарна нисша и да печели на гърба на хора, които са в затруднение да си плащат. Те ще получават едни хубави хонорари, ще влизат в дълги процедури. Една несъстоятелност на частно лице ще бъде печелившо мероприятие за тези адвокати. Човекът няма да забогатее от това".
Според него, за да обявиш несъстоятелност, трябва да си в състояние да понесеш и последствията. "Трябва да има кредитен регистър, който да извади тези хора. Как се изготвя този регистър? Е така? Отнема време, административни усилия. Създаване на едното без другото е все едно да извадим една правна фигура от работещо място и да я посадим тук. Ако някой си мисли, че за един ден ще излезе на бяло. Няма как да стане. Не знам дали и вложителите биха искали с техните пари да се компенсират тези, които не могат да си плащат кредитите", заяви банкерът.
Той допълни, че оставя популистичните идеи на политиците и ще влезе в диалог, когато получи институционално предложение, облечено във формална логика, зад което застават хора с имената и идеите си. По думите му тепърва предстоят технически сложни промени около банките, тъй като те са необходими след всяка криза, за да предпазят системата от следваща такава.
Запитан защо в някои европейски страни годишната лихва по кредитите е около 4%, а тук 12%, Хампарцумян отговори: "Защо немските пенсии са по-високи, защо Франция е по-приятно място за живот? Защото така, това са по-развити икономики, стоките и услугите са по-високи. Процентът на лихвите е абсолютната цена. Рискът в тази среда е по-голям. В тези страни, където кредитите са по-евтини, няма тези банкови измамници или изкуствени фалити със задна дата, които генерират загуби за банката".
