Костов: Нападениетo над КТБ цели падане на валутния борд

Срещу КТБ се извършва нападение, което цели пълна финансова дестабилизация на страната и падане на валутния борд. Такава теза изрази бившият премиер между 1997 – 2001 г. Иван Костов в ефира на bTV. Той не изключи повторение на сценария от 1996 година, който включва апетити за придобиване на КТБ на безценица по образеца на Първа частна банка.

„През 1996 г. започва на фалира Първа частна банка - 250 хил. граждани и 120 хил фирми загубват парите си - около 200 милиона лева. Държавата се опитва да вземе останалите активи на ПЧБ. С дело в съда новопоявила се от нищото фирма, регистрирана в мига преди да се обяви търга за Първа частна банка купува банката за 14 милиона, при положение, че самата банка в това време има 10 милиона наличност. Това означава, че я купува само за 4 милиона и получава възможността да ограби 250 хиляди души и 120 хиляди фирми - това се нарича ограбване и нападение на банка”.

Костов допусна, че ограбването на КТБ се прави с помощта на държавата и даде следния пример. „Никой досега не отговори как обикновената служителка в Си банк, която я обявяваха за банката на Костов, изведнъж стана мажоритарен акционер в тази банка и й я предадоха и тя получи 220 милиона лева при продажбата и си купи и банка. Това става с помощта на държавата. Това го зваят Сакскобургготски, Милен Велчев и Бойко Борисов”, коментира Костов без да назовава Цветелина Бориславова по име.

Костов, който сега ръководи Лабораторията за управление на риска към Нов български университет, намекна, че напълно възможно външни сили да правят опити за дестабилизация на страната, за да овладеят институциите.

Не може да има 3,5 млрд. кредити в КТБ, които да бъдат обявени за несъбираеми, възмути се Костов. „Има два процеса в банката - финансовото състояние и от друга страна състоянието на кредитния портфейл. С КТБ как стоят нещата - за миналата година банката има положителен резултат от размлика между лихвите и таксите по кредитите и това, което е платила на вложителите. Дала е около 4,5 млрд. кредити и е получила огромни лихви", допълни бившият премиер .

„За тези 3,5 млрд - ако ги махнем от 4,5 млрд, ще остане 1 млрд, който трябва да е произвел 36% печалба. Това означава, че тези 3,5 млрд. не могат да бъдат източени от банката, защото тези пари, които са приход са регистрирани от всички вложители”, обясни някогашният премиер.