Не цените на месото са проблем, а ниското потребление

- Г-н Вътев, подписахте споразумение за сътрудничество с Българска банка за развитие (ББР). Как тази кредитна линия ще помогне на членовете на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ)?

Няма кредитна линия, която сама по себе си може да помогне на някой предприемач. Много е важно да има добра идея и добре обоснован проект. Тогава тази кредитна линия може да бъде много полезна.

- Мислите ли, че ще има много членове на АМБ, които да се възползват, или пазарната ситуация не е много подходяща?

В съществуващата ситуация не очаквам веднага да постъпят конкретни проекти. По всичко личи, че се задава тежка зима и тежка 2013 г. Дано да не съм прав и атмосферата на пазара да се разведри. В момента обаче е много тягостно.

- Но възможността да се ползва този ресурс ви е от полза?

Винаги е полезно, когато предприемачите знаят, че могат да се възползват от ресурс. Това, което спомена и изпълнителният директор на ББР Асен Ягодин за фиксираните лихви, зависи на какви нива, е добре. Водещият фактор обаче остават добрите проекти, а те зависят от пазарната среда. Не мисля, че някой може да твърди обратното.

- Пазарната ситуация ли е тази, която в момента свива инвестициите и в месопреработвателния бранш?

Естествено! Пазарната среда е такава, че води до понижаване на доходи, съкращения на работници...

Всички ценообразуващи фактори растат – само през август месото се е повишило с 30%. Някои позиции са поскъпнали дори с 40%, защото месото не е еднозначно понятие – има няколко вида меса.

За мене нарастването на цените не е основния проблем – основният проблем са свитото потребление и свитите доходи на населението.

- Повишаването на ценообразуващите фактори може ли да доведе до повишение на цената на крайните продукти или ниското потребление ще натисне цените?

Неизбежно е повишаването на цените при положение, че всички ценообразуващи фактори растат. В противен случай фирмите няма откъде да извадят ресурс, освен ако не разполагат с кредитни линии, откъдето биха могли да компенсират за своя сметка тези цени. Това положение обаче не може да продължава вечно, защото ще доведе до фалит. Никой не иска да фалира!

- Кои са най-големите трудности във вашия бранш?

За мене свитото потребление е най-голямата трудност. Промените в цени на суровини, горива, електроенергия... това е нещо нормално и не би било проблем, ако имаше потребители с добри доходи и нарастващо потребление. При свиващо се търсене и нарастващи цени се стига до голям проблем, тъй като се получава много силна преса.

- България не може да произвежда толкова месо, колкото е необходимо и се налага да внася. Как се отразява това на вашия бранш?

Причината България да не произвежда толкова месо, колкото е необходимо и е нетен вносител на суровината, е заради неравностойното положение, в което са поставени старите страни-членки на Европейския съюз (ЕС) спрямо новоприетите. Това не се отнася само за България, но за 12-те последни страни, която станаха част от ЕС след 2005 г.

Старите страни-членки получават много по-високи субсидии – от 3 до 4 пъти по-високи спрямо новите държави от ЕС. Това е некоректно и дава, още на старта, огромно предимство на старите страни-членки. На това се дължи и неуспеха на българското животновъдство, защото въпреки приказките за свободен пазар и конкуренция, чрез субсидиите се получава сериозно регулиране на цените, което е в полза на старите страни-членки.

- Очаквате ли през следващия програмен период 2014-2020 г. да има, ако не изравняване, то поне сближаване на тази ножица?

Условията трябва да са еднакви – или равни субсидии, или премахване на субсидиите. Всичко останало е некоректно и неравнозначно отношение към различните страни в ЕС. Ако сме равноправни членове на един съюз, то и условията трябва да са равни.

- Наскоро Агенцията по храните хвана голямо количество месо с изтекъл срок на годност в магазин на една от големите търговски вериги. Какъв е редът за унищожаване в екарисаж на тази стока?

Редът, по който се унищожават такива храни е регламентиран в Закона за храните.

Търговската верига няма право да връща стока назад към производителя. Супермаркетите си планират продажбите и на тази база се прави поръчка към доставчиците. Лошото е, че през тази година планирането става все по-трудно, защото нямаме ритмично потребление.

По този начин си обяснявам голямото количество брак, който се дължи на изтекъл срок на годност. По-същественото е дали тези продукти са изложени на витрините за продажба, или са стоели в склада, в очакване на извозването. Тази операция и унищожаването в екарисаж трябва да се платят от притежателя на животински продукти с изтекъл срок на годност.