Още пари за заетост през 2014 г.

Само преди няколко дни правителството съобщи, че са одобрени още 7,2 млн. лв. за субсидирана заетост през 2014 година. Средствата ще осигурят заетост за 6 месеца при четиричасов работен ден на 5000 безработни. Новите заети ще бъдат включени в дейности, свързани с ремонт и поддръжка на извънселищна второкласна и третокласна пътна мрежа, поддържане на гробищa, общински градини и паркове, охрана на общински сгради и училища. Допълнителните пари ще се похарчат по програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост” в Министерството на труда, а работодатели ще бъдат общинските администрации.

Тази програма е най-мащабната дейност по осигуряване на субсидирана заетост в България през последните 10 години. Допълнителните 7,2 млн. лв. са сериозна добавка към вече предвидените 11 млн. лв. по нея за 2014 г. и в същото време сами по себе си представляват сериозен ресурс.

През последните 10 години по програмата са изхарчени около 700 млн. лв., а резултатите са доста спорни. Още по-притеснително е, че администрацията никога не е направила оценка на ефектите от програмата. Редица документи през годините показват, че ефектите на субсидираната заетост са краткосрочни и прекомерно скъпи. Трябва да се отбележи и че останалите държави в ЕС наблягат на пасивни политики на пазара на труда, докато България разчита изключително много на активни – по данни на Евростат под 17% от средствата за политики на пазара на труда в ЕС са за директно създаване на работни места, докато в България за субсидирана заетост се отделят над 70% от отпусканите бюджетни средства.

Очевидно българската администрация все още мисли краткосрочно и не проявява достатъчно далновидност по отношение на намесата си на пазара на труда.

Много по-евтино за данъкоплатците и по-ефективно за безработните би било администрацията да се насочи към:

• Пасивната политика на пазара на труда (т.е. обучения, преквалификации, ограмотяване, професионални курсове, стажове и др. под.), защото тя създава отговорност и дългосрочна перспектива пред безработните;
• Намаляване на регулирането на трудовия пазар (включително облагането на труда, определянето на минимална работна заплата и минимални осигурителни доходи и регулациите при наемане и освобождаване на работници), защото то е сериозна пречка пред заетостта на най-уязвимите групи;
• Подобряване на бизнес средата, защото единствено реалният сектор създава дългосрочна заетост.