Райфайзен запази прогнозата си за 1% ръст на БВП

Запазва се прогнозата на Райфайзенбанк (България) ЕАД за 1% нарастване на БВП през тази година. Това полазва публикуваното майско издание на месечния макроикономически анализ на финансовата институция, базиран на последните публикувани данни за основните показатели на българската икономика.

Според анализаторите, по-добър от очаквания е и растежът през първото тримесечие. Икономическият растеж от 0.9% на годишна база през първото тримесечие се оказа по-висок от предварителните очаквания за минимален спад. Като цяло, положителни са били развитията както при потреблението, което нарасна с 2% спрямо първото тримесечие на миналата година, така и при инвестициите, които нарастват на годишна база за пръв път от края на 2008 г. (плюс 1.3%). По този начин, благоприятното развитие на вътрешното търсене изцяло компенсира спада на износа (минус 4.4%) през първата четвърт на годината.

През април отново се запази тенденцията на ниски нива на инфлацията, като спрямо март тя бе 0.2%, а от началото на годината 1.6%, независимо от покачването на цените на горивата и топлофикационните услуги.

В същото време обаче, безработицата продължи да се увеличава, като през първото тримесечие тя нарасна до 12.9%, а растежът на производителността на труда се забави съществено до 2.6%, вследствие на относително слабия икономически растеж и забавения спад на заетостта спрямо пика на кризата.

Анализаторите на Райфайзенбанк отбелязват като благоприятни развитията във фискалната сфера – реализираният излишък през април е довел до съществено свиване на натрупания от началото на годината дефицит до 0.3%, а фискалният резерв се е възстановил до равнищата от края на 2011 г. и възлиза на 4.9 млрд. лв.

„Данните за БВП за първото тримесечие се оказаха по-добри от очакваните на база на краткосрочните индикатори”, коментира главният икономист на банката Калоян Ганев. „Внимателният поглед върху детайлите обаче, показва, че голяма част от растежа се дължи на мерките за повишаване на събираемостта на данъците, а това не води до реално нарастване на благосъстоянието. Темповете на растеж на потреблението и особено на инвестициите би трябвало да бъдат значително по-високи, за да има реално оживление в икономиката”, допълни Ганев.