Загиналите полицаи оставят сираци, отговорни сме за тях

Г-н Томов, днес загина служител на МВР в изпълнение на своя дълг. Вие сте автор и продуцент на благотворителната кампания за децата на загиналите полицаи. Колко са семействата, преживели тази трагедия?

Първо, искам да изкажа искрените си съболезнования на семейството на полицая, който загина днес при изпълнение на служебния си дълг. По времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар и стана патрон на благотворителната кампания за децата на загиналите полицаи, 93 семейства бяха обгрижени от нея. Сега почернените семейства са над 150. Това, и като статистика, и като чисто човешки фактор, е проблем на обществото ни.

На тези деца родителите са загинали при изпълнение на служебния дълг, по време на акция или по време на на ежедневните им задължения, при различни инциденти. Ние, просто трябва да си дадем сметка, колко опасна е работата на полицая. Дори в чисто психологически аспект, хората под пагон са подложени на неимоверно напрежение. И смятам, че все още не сме си отговорили на един изключително важен въпрос – каква е фигурата на полицая в нашето общество. Ние не уважаме достатъчно полицията като институция. Липсва ни респектът, който имат хората в другите европейски държави, в Щатите, в Русия към човека в униформа, който рискува живота си. 

Не мислите ли, че хората имат и някакво основание да не се отнасят с необходимия респект към полицаите?

Разбира се, че това е другата страна на въпроса – какво полицията, структурите на МВР дават на гражданите, защото на всички е ясно, че техният най-голям проблем е битовата престъпност. Печално потвърждение на този факт е това, което се случи в Лясковец. Да, вероятно неща като поведението на униформените на пътя, или други подобни прояви ни карат да се отнасяме към служителите на МВР без необходимото уважение. Човешката трагедия обаче няма аналог. Тя се случва, и се случва на семействата, в които бащите излизат и не се връщат никога повече у дома.

Как се отразява тези трагедии на семействата, на децата?

Най-интересното е, че много от децата на полицаи, останали сираци, искат да станат полицаи. Те искат да работят не просто в структурите на МВР, а точно на мястото, където са загинали техните родители. И те работят на тези места, при това не защото им е осигурена работа, а защото това е тяхното съкровено желание. Много от майките, жените с черните забрадки, продължават да работят в МВР след гибелта на съпрузите си. Но, най-важното за мен, като човек, измислил тази кампания е, че тя не може да съществува и да се движи, ако хората, които стоят начело на МВР – министърът, главният секретар, не са съпричастни към нея. Хората на тези постове, независимо кои са, трябва да провокират, да подкрепят, да съдействат със сърце на кампанията.

Нямате ли подкрепата на МВР?

За съжаление, в последните години се случи точно това. Най-силните моменти в кампанията бяха по времето на Бойко Борисов като главен секретар, на Румен Петков и Михаил Миков като министри, на Цветан Цветанов в първата година от неговото управление. След това нещата утихнаха. И ако децата са получавали помощ и подкрепа за около 5-6 хил. лева годишно, сега това го няма. Няма активност в обществото.

А в днешния ден има един служител на МВР, който загина, за да защити цяло училище, не просто своите деца. И затова обществото трябва да е съпричастно към трагедията на неговото семейство, то е длъжно на сираците. Благотворителната кампания за децата на загинали полицаи е една от най-големите в дължавата, тя е и една от най-старите. Но генералният ни проблем е, че много бързо забравяме. А не трябва да забравяме, че едни хора в униформи всеки ден се подлагат на риск и, за съжаление, се случват и трагедии като днешната.