„Стъпка напред към свързаност“: Тунел „Железница“ е отворен за движение (галерия)

Емблематичният тунел „Железница“ на магистрала „Струма“ най-после се пуска изцяло за движение. На официална церемония регионалният министър Андрей Цеков връчи удостоверението за ползване на председателя на Агенция "Пътна инфраструктура" Ясен Йорданов. Официалната част мина със словесна престрелка между управляващите в лицето на премиера Николай Денков и председателя на Народното събрание Росен Желязков.

Съоръжението е с дължина около 2 километра и е най-дългият пътен тунел в България. Въпреки това отварянето му се случва почти 5 години, след като строежът започна. Въпреки че бе завършен през 2022 г., две свлачища забавиха официалното му пускане с почти 2 години.

За мен е огромно удоволствие да имам честта да открия церемонията, която бележи една стъпка по-напред до постигането на пълна транспортна свързаност на България с нейните съседи, в частност с Гърция, а в по-далечна перспектива и с първия транспортен коридор, свързващ южната и северна граници“, заяви Цеков.

Той напомни, че строителството на тунела стартира през 2019 г. и заяви, че по негови сметки съоръжението е преживяло 7 правителства – 3 редовни и 4 служебни. По думите му това е отличен пример за приемственост в регионалната политика и всеки един от кабинетите има принос в проекта.

Цеков заяви, че очаква „дефинитивно решение“ за оставащия 23-километров участък между Крупник и Кресна в следващите две седмици. Министърът заяви, че се надява „до 2027 г. или 2028 г. да имаме пълноценна магистрална свързаност между София и Солун.“ Припомняме, че ресорното ведомство иска да изведе и двете платна на магистралата извън Кресненското дефиле. 

По груби сметки тунелът, заедно с автомагистралния път преди и след него, струват около 276 млн. лв. Проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.

Ако се включи и укрепването на двете свлачища, които замразиха пускането на тунела, то сумата скача до 356 млн. лв. Средствата за тези дейности бяха осигурени от бюджета.

Заедно с отсечките преди и след тунела в експлоатация се въвеждат 5 км автомагистрален път. Освен това е изградена и хеликоптерна площадка, която се намира на около 410 м от южния портал на тунела, пътувайки от Благоевград към Кулата.

Словесна престрелка между управляващите

Председателят на парламента не спести обаче критиките си по време на церемонията. Желязков заяви, че поводът е хубав, но поражда много въпроси. Той попита какво ще се случи с обходния път на Симитли и как ще бъде преодоляна тапата от Благоевград, която ще се премести при Симитли, така че „това съоръжение да не се превърне в капан за пътуващите.“

Бих приветствал оптимизма на Цеков за цялостно завършване през 2027-2028 г., но трябва да бъдем реалисти, че най-трудните километри между Крупник и Кресна са един голям дебат, който продължава от 2017 г. да ни занимава, а много хора загубиха живота си в участъка.“

По думите му между 2021 г. и 2023 г. са се правели ненужни административни движения за забавяне на проекта. Той заяви, че забавата е факт, но трябва да се отговори на всички въпроси – кога ще бъде готова магистралата.

Думите на приемственост са много хубави. Пожелавам да бъдем свидетели на достойно завършване на магистралата, за да се чувстваме горди европейци, че може да ползваме ресурсите и да ги управляваме ефективно.“

Припомняме, че вариантът за преминаване през Кресненското дефиле, избран от времето на ГЕРБ, разделя магистралата на две платна – едното преминава през съществуващия път Е-79, а другото – по нов път източно от него. Още през 2021 г. кабинетът „Петков“ искаше да изнесе цялата магистрала от дефилето, но с падането на правителството тези планове не успяха да се реализират. След като Цеков стана регионален министър, стана ясно, че трасето ще се промени.

Най-вероятно ще се изгради още един път, алтернативен на този през дефилето, на около 100 метра разстояние от него. Това става ясно от инвестиционното намерение за промяна, внесено от АПИ през април 2023 г. в Министерство на околната среда и водите. Ведомството е одобрило предложението и в становището му от декември 2023 г. се казва, че няма нужда от нов ОВОС за трасето. Междувременно текат и съгласувания с Европейската комисия. Всички тези действия обаче не са ясни от изявления на ресорните министри. До момента МРРБ не обявява какви точно са плановете за трасето и откъде конкретно ще минат платната.

Премиерът Николай Денков отговори на Желязков, като заяви, че

всички помним, че тази магистрала трябваше да е готова за Олимпийски игри през 2004 г."

Денков допълни, че една от първите задачи на правителството е била именно магистралата и какво може да се направи „така че след този тунел да сме сигурни, че няма да чакаме още 20 години за тези 22 километра“.

Премиерът заяви, че са проведени преговори с ЕК, като

предложили сме решение, което е логично, разбираемо, щадящо за природата и очакваме резултати в най-кратки срокове.“

Европейският принос

Имам удоволствието да представлявам ЕК в моята родна страна и да приветствам още един важен етап от изграждането на модерна инфраструктура в България, изградена по световно стандарти“, заяви Марина Кирова, съветник към Представителството на ЕК в България.

Тя коментира, че за 17 години с европейски средства за построени 385 километра нови пътища, ремонтирани са шосета с обща дължина 1700 км и са подменени 10% жп линии. Инвестициите в България са на стойност 13.5 млрд. лв. за периода от приемането на страната в ЕС до момента. По думите й европейската солидарност е силна не само с размера на средствата, но и с добавената стойност на модернизациите.

Европейският принос в изграждането на „Струма“ достига 570 млн. евро. По думите на Кирова така е дадена възможност за изграждане на пътна връзка от Германия до Гърция, която преминава и през България.

Оста България – Гърция може да е важна част от коридорите на солидарността, свързани с Украйна“.

Кирова заяви, че в бъдеще ЕС ще продължава да подкрепя развитието на устойчива транспортна инфраструктура, като 1.9 млрд. евро ще бъдат вложени в още мащабни проекти през програмния период до 2027 г.

Кратка история

Строежът на съоръжението стартира през 2019 г. и приключи през април 2022 г. Въпреки това тунелът не можеше да бъде пуснат, тъй като още през 2020 г. са били констатирани две свлачища преди и след него. За тях обаче официално стана ясно през 2021 г., когато бившият регионален министър Виолета Комитова заяви, че няма как да се пусне и движението между Благоевград и Симитли.

Припомняме, че изпълнението на тунела бе обособено в три части – отделни изпълнители строяха самото съоръжение, пътя преди и след него. Тунел „Железница“ е изграден от Консорциум „АМ Струма Тунел 2018“, в който участват „Джи Пи Груп“ АД, „Глобал Кънстръкшън“ ООД и „Виа План“ ЕООД. Стойността на договора е над 215 млн. лв. без ДДС.

Строителният надзор е на „План Инвест Железница“ ДЗЗД, с участници „План инвест Пловдив“, „Инфра проект консулт“ ЕООД, „Аскос 03“ ЕООД, „Сърч корпорейшън СРЛ“. Стойността на договора е малко над 3.9 млн. лв. без ДДС.

Участъкът преди тунела в посока от София към Кулата, който е с дължина около 720 метра, бе изграден от ДЗЗД „Железница-Север“, в което са: „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой Интернешънъл“ ЕАД. Стойността на договора бе малко над 29.9 млн. лв. без ДДС. Обединението изгради и обслужващ тунелен път при северния портал и мостово съоръжение.

Строителният надзор бе възложен на ДЗЗД „ТЕС Консулт“, в което са: „Строл 1000“ АД, ТРИ-ЕС“ ЕООД и „Експерт десижънс“ ООД. Техният договор бе за 600 хил. лв. без ДДС.

Отсечката след тунела, с дължина 1.4 км, бе реализирана от „ПСТ Груп“ ЕАД. Дейностите включваха и изграждането на селскостопански подлез, подпорна и укрепителна стена, отводнителни съоръжения, изграждане и реконструкция на инженерни мрежи и др. Тук договорът бе 18.4 млн. лв. без ДДС, но от Агенция „Пътна инфраструктура“ казват, че е сключено допълнително споразумение за укрепване на свлачище и стойността на договора достига малко над 26.9 млн. лв. без ДДС.

Строителният надзор бе на ДЗЗД „Пътконсулт 2000-Консулт 64“, в което са: „Пътконсулт 2000“ ЕООД и „Консулт 64“ ООД. Техният договор бе за 465 хил. лв. без ДДС.

Проблемните свлачища

Готов идеен проект за укрепване на свлачищата имаше едва през септември 2022 г., когато начело на ресорното ведомство бе бившият министър Иван Шишков. През декември същата година Агенция „Пътна инфраструктура“ пусна две процедури за договаряне без обявление и избра строителните фирми, които да укрепят свлачищата. Тогава стана ясно, че за едното свлачище с големина 217 метра ще се строи изцяло нов тунел по открит способ, а за другото (80 метра) ще се изгражда подпорна стена.

Общата стойност на дейностите бе около 80 млн. лв., като бяха избрани фирми, участвали в строежа на други лотове от аутобана. Същинските дейности започнаха едва през март 2023 г.

По-голямото свлачище се укрепваше от ДЗЗД „АМ Струма 3.1“. В обединението влизат „Грома Холд“, „Хидрострой“, „Пътища Пловдив Груп“, „Пътища Пловдив“ и „Алве консулт“. Договорът за проектиране и строителство бе на стойност малко над 60.9 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение бе 425 дни. Обединението изграждаше 12.6-километров участък между Благоевград и Крупник.

ДЗЗД „Железница Север“ пък укрепваше по-малкото свлачище. Тук влизат фирмите „ГБС Инфраструктурно строителство“, „Главболгарстрой“ и „Главболгарстрой Интернешънъл“. Стойността на договора бе над 12.9 млн. лв. без ДДС, а срокът за изпълнение отново е 425 дни. Обединението изгради 700-метров участък преди тунел „Железница“.

Припомняме, че бившият министър Иван Шишков обещаваше да пусне движението само в едно платно още през август миналата година, но така и не го направи. След като Андрей Цеков пое министерството, той заяви, че е по-сигурно тунелът да бъде пуснат в края на миналата година. По време на дейностите обаче се появиха непредвидени обстоятелства и срокът бе удължен до 12 февруари тази година.

Детайли за съоръженията

Тунелът е с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка е около 2 км. Съоръжението е с всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н.

Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които ще могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. В случай на пътен инцидент или затваряне на една от тръбите те ще се използват за безопасно извеждане на пътниците. Изграден е и обслужващ път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, подпорна стена и др.

Тунелът е изграден по нов австрийски метод, като на денонощие са прокопавани около метър и половина във всяка тръба и веднага след това е изграждана първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. При строителството му са вградени и четири икони на Св. "Иван Рилски", каквито са традициите в тунелното строителство. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят работниците при строителството на обекта, а след това и всички пътуващи.

При строителството на мостовото съоръжение над река Струма преди „Железница“ за първи път у нас е използвана технологията „потактово избутване“ на стоманобетоновата конструкция. Прилагането ѝ улесни преминаването на участъка над 6 препятствия – р. Струма, път I-1 София – Кулата, жп линията София – Кулата, общинския път Благоевград – Симитли и служебен път до северния портал.

Характерното при тази иновативна технология е, че работна площадка се използва за изработване на отделните елементи, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един елемент се монтира пред готовия.

Виадуктът е с две самостоятелни съоръжения за двете посоки на движение. Платното за Кулата е с дължина 510 м, а за София – 560 м. Височината на моста е между 10 м и 18 м, а разстоянието между колоните е от 45 до 60 м.

Магистрала „Струма“ е първият инфраструктурен обект, на който е изградена хеликоптерна площадка. Тя е с асфалтобетон и размери 40 м на 40 м. Разположена е на 315 метра надморска височина. Съоръжението е с видеонаблюдение и всички необходими системи за сигурност и комуникация, пожароизвестяване и т. н., които са част от системите за безопасност на тунел „Железница“.

На хеликоптерната площадка ще могат да излитат и кацат медицински вертолети до 3.7 тона. Хеликоптерната площадка ще може да се ползва и от вертолети на държавни институции – ВВС за спасителни операции при тежки или масови инциденти, от планинската спасителна служба и други.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.