България остава с най-високи цени на горивата

Стане ли дума за цената на горивата в България, веднага се сещам за поговорката „кучетата си лаят, а керванът си върви“, само че в перифразираният й вариант „медии, анализатори и експерти тръбят, а цената си стои“. Само така може да се опише многопроцентният спад в цената на петрола и незначителното поевтиняване на цената на горивата по българските бензиностанции, въпреки медийното отразяване на темата. Само преди година фючърсите на петрола сорт брент се търгуваха при цена средно над 100$ за барел, спрямо 43.93$ в момента, като спадът в долари е 56%, а в евро - 51%.

По същото време на миналата година бензинът се търгуваше за средно 2.55 лева на литър в българските бензиностанции, а дизелът за 2.60 лева. Цените от последните дни  показват средна цена от 2.23 за масовия бензин А95 и 2.23 за дизела, или годишно поевтиняване от 14% за дизела и 12% за бензина, показват данните на fuelo.net. Разбира се, няма как крайната цена да поевтинее с над 51% като борсовата, тъй като от крайната цена близо половината са акцизи и данък върху добавената стойност, но така или иначе българските бензиностанции ни продават едни от най-скъпите горива в ЕС. Как иначе да си обясним, че литър дизел преди ДДС и акциз се търгува средно за 0.403 евро в Австрия и средно 0.51 евро за целия ЕС, при 0.624 евро в България, или с 50% по-скъпо от Австрия и с 20% по-скъпо от средното за ЕС (според данни на energy.eu). Подобна е ситуацията и при бензина.

Свидетели сме на още една изключителна странност на пазара на горива за крайни клиенти - цената на дизела да е по-висока от тази на бензина. В целия ЕС, в над 90% от страните, бензинът е по-скъпото гориво, за сметка на значително по-евтиния дизел.

Поведението на българските продавачи на горива е в разрез с европейските тенденции и напомня за пазарни структури с тайни съглашения за поддържане на еднакви условия, макар и да са значително в ущърб на купувача и цялостната икономическа динамика.

Правителствените представители, включително на най-високо ниво, хвърлят прах в очите на хората с проверки за качеството на горивата, а в случая става въпрос за стотици милиони лева под формата на по-високи цени от средните за ЕС например. Тези пари можеха да се влеят в икономиката под формата на по-големи инвестиции и потребление, и доходи в крайна сметка, а не да отиват в джобовете на търговци, доставчици и всички замесени. Ако Министерството на финансите има изгода от по-скъпите горива заради по-високите данъчни постъпления, то мултипликативният ефект за икономиката от последващото завъртане на тези пари в икономиката и последващите данъчни приходи биха надвишили прекия ефект от събраните повече ДДС и акцизи заради по-скъпите горива в България от средните за ЕС.