България свива производството, износа и потреблението на тока

Производството на електроенергията и съответно износът й в съседните страни намалява в последните две години, като тенденцията е на път да се запази до 2020 г. Това стана ясно от Бюлетин за енергетиката – 2014, публикуван от ресорното ведомство на Теменужка Петкова и анализиран от Economic.bg.

Една от причините е, че възможностите за производство на ток у нас ще стават по-малко, като заради строгите норми за свиване на емисии в Европейския съюз (ЕС) някои от ТЕЦ-овете ще бъдат затваряни. Същевременно вътрешното потребление постепенно ще расте, макар и да има успехи в енергоспестяването.

В структурата на производство на електрическа енергия и в следващите години ще доминират топлоелектрическите централи, използващи въглища, следвани от ядрената централа АЕЦ „Козлодуй”.

Брутното производство на електрическа енергия през 2013 г. е 43.7 ТВтч, което е със 7.5% по-малко от производството през 2012 г. Намаление в брутното произвоство на електрическа енергия през 2013 г. в сравнение с 2012 г. се наблюдава при всички видове конвенционални енергоизточници - при ТЕЦ (-18%), АЕЦ (-10%) и ПАВЕЦ (2%).

Крайното потребление на електрическа енергия в страната през 2013 г. възлиза на 28.5 ТВтч (2.2% по-малко в сравнение с 2012 г.), в т.ч. небитови клиенти – 18.0 ТВтч и битови клиенти - 10.5 ТВтч. Закупената от крайните снабдители електрическа енергия възлиза на 25.5 ТВтч, което е с 3.1% по-малко в сравнение с 2012 г.

Делът на вложените местни енергоносители за производството на електрическа енергия през 2013 г. е 91%, а на вносните 9% (ядрената енергия е отчетена като местен енергоносител). Брутното вътрешно електропотребление през 2013 г. е в размер на 37.6 ТВтч, което е намаление с 3.6% спрямо 2012 г.

На 1 януари 2015 г. трябва да спре цялата ТЕЦ "Варна" (инсталирани 1 260 мгвт). Също догодина ТЕЦ "Русе" ще се лиши от половината си мощност - 84 от 169 мгвт. Заради остарели съоръжения вероятно ще спрат и други 330 мгвт във въглищни централи.

За 2013 г. брутното производство на електрическа енергия е в размер на 43 733 млн. кВтч, а брутното вътрешно потребление в страната е 37 552 млн. кВтч.

Година	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020
Разполагаемост за производство	53 612	52 414	48 508	48 785	48 299	49 313	50 588
Брутно вътрешно потребление	39 558	40 329	40 886	41 325	41 945	42 440	43 109

По-малко износ, загуба на дългогодишните позиции?

Износът на ток от България постепенно ще се свива в следващите 6 години, което означава донякъде регрес за сектора, който през годините беше един от най-големите снабдители с ток на Балканите и Източна Европа.

Търговският износ на електрическа енергия през 2013 г. е 6.2 ТВтч, което е с 25.5% по-малко в сравнение с 2012 г. и представлява 14.2% от брутното производство. Нивото на отваряне на пазара на електроенергия, включващ както потребителите, възползвали се от правото си на избор на доставчик, така и търговския износ е 35.2%.

Според прогнозата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) излишъците от електроенергия в страната са още по-малко. Затова възможностите за износ ще спаднат от 5,767 млрд. квтч догодина на 4,132 млрд. квтч. през 2020 г.

Така, износът има риск да намалее спрямо най-добрата година – 2011 г., когато експортът е бил 10,661 млрд. квтч, количеството ще спадне с 40% до 6,354 млрд. квтч. Само за десетте месеца на тази година страната ни е изнесла 7,710 млрд. квтч. Това постижение ще стане невъзможно за цялата 2016 г. и за всички години до края на десетилетието.

„Зеленият“ бум продължава?

Положителната за енергетиката новина е, че все пак макар производството да се свива, става все по-модерно. Причината е, че расте производството на „зеления ток“ и съответно нараства делът му в електроенергийния микс на страната. Увеличение има при производството на електрическа енергия от вятърните – с 33%, заводските топлоцентрали (ЗТЕЦ) – с 6% и фотоволтаичните централи – с 2%.

Според статистиката на МИЕ ръстът на алтернативната електроенергия като национално производство и потребление изпреварва нормата на България за 16% дял от ВЕИ в националния микс до 2020 г. Ако се вярва на статистиката, този показател вече е надхвърлил дори 18-те на сто, вместо да бъде разпределено по годините въвеждането на нови мощности от вятърни и фотоволтаични електроцентрали в следващите 6 год.

Производството на електрическа енергия от ВЕИ покрива 18.4% от брутното вътрешнопотребление на ток в страната през 2013 г. В същото време не се предвижда пускането на нови базови мощности. Към енергийната система ще се присъединяват главно ВЕИ, за които вече има сключени договори. Тяхното производство обаче е непостоянно, тъй като зависи от времевите условия, които на свой ред стават все по-нестабилни заради ефекта от глобалното затопляне.

В структурата на производство на електрическа енергия от ВЕИ най-голям е делът на ВЕЦ, докато другите две групи – вятърни генератори и фотоволтаични инсталации са с изравнено участие.

По-енергийно независими?

Спорен е въпросът дори на ниво специалисти дали на България й трябват нови конвенционални мощности за производство на електроенергия. Истината е, че съгласно политическите виждания на служебното управление на енергийното министерство, в доклада няма нито дума за АЕЦ "Белене" и VII блок на АЕЦ "Козлодуй". Там бъдещето зависи изключително от политическите решения на новото правителство.

Енергийната зависимост показва, че страната зависи от внос на енергия и ресурси. Основен местен ресурс на България са лигнитните въглища. Ядрената енергия се отчита за местен източник и в значителна степен допринася за подобряване на енергийната независимост, като в електроенергетиката въпреки свиващото се производство сме на добри позиции в ЕС-28.

Спомага затова и енергийната ефективност, която свива потреблението и остава излишъците за резерв и задържане на темповете на износ. „Реализираните през последните години мерки за стимулиране на енергийната ефективност, увеличеното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и осъществените проекти на нови мощности на местни въглища имат положително отражение на показателя за енергийна зависимост“, се хвалят от ведомството.

Поне що се касае до нуждите ни от тока, енергийната зависимост на България през последните четири години е значително по-ниска от средната за страните членки на ЕС. Не може да се отрече и, че енергийната ефективност и все по-големият дял на ВЕИ-тата свиват донякъде екологичните вреди за българската икономика и природата, която пък е един от основните източници за секторите като земеделие и туризма, които също не са подценяване към приноса си за ежегодното БВП на България.