България трябва да е по-активна за Еврозоната

На дискусията присъства вицепремиерът и външен министър на България Екатерина Захариева, която увери събеседниците си, че българското правителство счита Еврозоната за едно добро място за България, тъй като ще нараснат чуждестранните инвестиции и ще се понижат лихвите. Тя отбеляза още, че макар Европа да се намира в много ключов период, през който често европейските граждани се питат къде ще е ЕС след пет години, доверието към Блока сред българите е над средното в Европа.

„Най-важното за българските граждани е, че са част от силен и солидарен съюз. В същото време обаче те не желаят европейските институции да поставят граници между различни държави, не искат Европа на различни скорости, затова искат да са в Еврозоната“, заяви още Захариева.

По повод опасенията, че при прием на еврото цените в страната ще се удвоят, външният министър посочи, че изследванията показват точно обратното – спад на инфлацията в държавите, преминали към европейската единна валута. „В последните пет държави, въвели еврото, инфлацията е 0.7% - под средното за ЕС. Това опровергава, че въвеждането на еврото ще доведе до ръст на цените. Също така инвестициите ще станат повече, защото България ще е част от най-интегрираната част на ЕС. Аз твърдо вярвам, че България правилно е избрала пътя за бързо изпълнение на критериите и скорошно пристъпване към Еврозоната“, коментира вицепремиерът и добави, че се надява до месец юли страната ни да получи одобрение да се присъедини към Механизма на обменните курсове (ERM ІІ), известен още като „Чакалнята за Еврозоната“.

Погрешно е обаче механизмът да се възприема буквално като „чакалня“, заяви италианският посланик Стефано Балди, обяснявайки, че ако България иска да ѝ се случи нещо позитивно, то не трябва да стои и да чака, а да действа проактивно за решаването на проблемите си.

„Брюксел не се фокусира единствено върху икономическите и финансовите параметри. ERM ІІ погрешно се приема като чакалня, в която да се чака като пред лекарския кабинет, а всъщност това е процес с цел подготовка. Това е като училището – трябва да преминаваш клас след клас, за да стигнеш до желания краен резултат. Всички, знаем, че имаме домашни за правене, но това е цената да си част от една солидна група, каквато е Еврозоната“, заяви посланикът на Италия.

Той подчерта, че България трябва да направи своя избор – дали иска да е част от група държави и да работи за колективната стабилност на тази група или предпочита да гради стабилност сама. Балди отбеляза, че дори при стабилността неминуемо има спадове и възходи, но важното е да се оцелява по време на спадовете.

Изначалната цел на Еврозоната и на ЕС като цяло е да направи живота на хората по-добър, затова членството в тях не трябва да се приемат като самоцелно задължение, което неминуемо трябва да се случи в някакъв момент. Това коментира ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев и добави, че преминаването към еврото ще улесни междуфирмената търговия в страната, пазаруването онлайн и пътуването в чужбина.

„Освен това политиката на Европейската централна банка ще осигури стабилност на курса на еврото. Критериите за икономическа конвергенция пък ще подобрят икономическото управление на държавата“, каза той и добави, че процесът по присъединяването към Еврозоната също така ще е добър за репутацията на България, тъй като ще даде сигнал към чуждестранните инвеститори, че в държавата действат строги регулаторни механизми.

Скок на чуждите инвестиции страната ни след влизането в ERM ІІ и впоследствие в Еврозоната прогнозира и изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев. „Винаги когато се е появявал някакъв печат, сертификат, от страна на ЕС, е имало силно нарастване на кривата на инвестициите. Такъв беше случаят, когато подписахме договора за присъединяване към ЕС, а впоследствие реализирахме самото присъединяване“, каза той.

Янев обаче отбеляза, че макар 2018 г. да е била по-успешна от 2017 г. от гледна точка на чуждите инвестиции, зад които държавата е застанала, то страната ни продължава да спазва едни много строги, рестриктивни, правила. „Много често се конкурираме със съдени, които не са членове на ЕС и които не са обект на такива регулации“, коментират директорът на БАИ.

Той отбеляза, че в същото време България няма механизми тя да започва някакви процедури спрямо ЕС – например да поиска по-висока държавна помощ, когато в страната стъпи голям чуждестранен инвеститор.

„Не казвам, че не искаме да спазваме правила, но постоянно се говори колко сме корумпирани и бедни, а това действително не е така. Чуждестранните инвеститори искат да идват в България заради предвидимостта и ниските данъчни ставки. Ние сме готови да спазваме правилата на ЕС по-стриктно от други страни членки – доказателството е съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт“, каза още Янев.

Бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин коментира, че Еврозоната не е някаква константа, а е подвижна цел, която се променя дори в момента. Пред Българя има два избора - или да чака да види дали ще се стабилизират институциите и еврото, или да се настройва към механизмите на Еврозоната, докато те се променят, и да се развива с тях.

„Чу се много за ползите от еврото за българската икономика, но преди влизането в Еврозоната е необходима конвергенция на икономика. Трябва българската конкурентоспособност да се доближи до тази на страните от Еврозоната“, каза Калфин и добави, че България остава икономически стабилна, а фактът, че е готова доброволно да се подложи на още регулации в Банковия съюз на ЕС и в ERM ІІ, трябва да бъде оценен от Брюксел.

Така участниците в днешната дискусия на практика се обединиха около тезата, че страната ни не трябва да приема приемането на еврото като даденост, която е неизбежно да се случи някога, а като стимул да се развива и да извлича максимална полза от самия процес по присъединяването към Еврозоната.