България вече трябва активно да търси чуждите инвеститори

България не трябва да чака чуждестранните инвеститори да почукат на вратата, а да трябва проактивно да ги търси и привлича. От една страна отговорност може да се търси от собствениците на индустриалните зони в страната, а от друга – от различните общини. В крайна сметка обаче цялостната държавна политика е определяща как ще се развива икономиката на дадена страна и доколко чуждите инвеститори ще имат интерес да инвестират в тази икономика. Около това мнение се обединиха участниците в панела „Двигатели на растежа” на форума „Шумът на парите”, предаде репортер на Economic.bg.

Макар един от най-големите успехи на българската данъчна система да е, че задържа ниски ставките, то Румъния и някои други източноевропейски държави имат по-високи данъци за сметка на многобройни данъчни облекчения, коментира Милен Райков, съдружник Данъци и право в компанията за финансови консултации EY Bulgaria. „Като се има предвид изчерпващият се демографски потенциал на България, нужна ли ни е система, която единствено запълва работните места и държи безработицата на ниско ниво? Факт е, че безработицата е ниска, но данъчната ни система създава единствено работни места в сектори с ниска добавена стойност”, каза той. Райков коментира също, че Европейският съюз е станал “царство на бюрокрацията”, който се обгражда с регулации, за да се защити от конкуренцията на изпреварилите го технологично държави. Именно затова е важно самите държави да проявяват инициативност и да привличат инвеститори.

За нуждата от активна работа от страна на българската държава да подобри икономиката по региони говори и доц. Косьо Стойчев, ръководител на катедра “Регионална и политическа география” в СУ “Св. Климент Охридски”. “Ние имаме землища в населени места, които са на 100% земеделски обработвани, но това не означава възстановяване на населеното място. Това означава, че ние в момента имаме едни над 5000 села, половината от които след 20 години практически няма да съществуват. Това не означава, че ние продуктово няма да сме добре и няма да произвеждаме екологично храни и те да са биохрани според регламентите. Означава, че ако прогнозата, че загубата на работните места заради роботизацията и автоматизацията в селското стопанство се ускори, ние наистина няма да имаме нужда от хора в тези територии. Коя е причината след 30 години една селскостопанска машина да не обработва земята сама? Няма причина”, каза Стойчев.

Той обясни, че всичко това показва, че автоматичното траспониране, приемане на европейските директиви до нищо не е довело. “Всички градове дефинираха зона за икономически растеж, всички кметове поискаха отделяне на зона, в която общината има собственост, тъй като иначе местната власт притежава само улиците и тротоарите - всичко останало е частна собственост”, добави Стойчев.

За нуждата от индустриалните зони в българските градове говори и Георги Ангелов, старши икономист от институт “Отворено общество” .Той обясни, че за един потенциален инвеститор е трудно да изкупи земи от различни собственици, да прокарва ток, вода и т.н. “Това е процес, който може да отнеме години. Много по-лесно е, когато местната община е активна. Не може всички да чакат инвеститорите да дойдат сами и да чукат на вратата, категоричен е икономистът”, заяви Ангелов.

"Да не говорим, че самата България е откъсната. Имаме една магистрала построена. Трябва да се свържем със Западна България, със Сърбия, Гърция и др. Ние нямаме магистрална връзка с нито една от споменатите страни. Тук е ролята на държавата. От тази гледна точка, мисля, че има потенциал да се поучим. Винаги вървим след другите. Вижте в Чехия как правят индустриалните паркове”, добави икономистът.

И той, и останалите участници в панела „Двигатели на растежа” обаче се обединиха около мнението, че въпреки значението на индустриалните зони и на общините, държавата си остава водещата икономиката на страната.