Българските иновации - кой ще пусне духа от бутилката

Българските иноватори имат традиции и постижения, но… Все още има много „Но”, които пречат иновативните идеи да се реализират и комерсиализират. Иновативността е присъща на българите, но не умеем да извървим пътя от идеята до продукта, който да намира място на нашия и на глобалния пазар. На иновационната карта на Европа заедно с Румъния продължаваме да сме в периферията с имидж на плахи иноватори, макар на българските изобретатели никак да не им подхожда определението „плахи”. Но данните са си данни и според тях България остава на равнището от 2010 г. по редица показатели за състояние и развитие на иновационния потенциал, сочи докладът „Иновации.бг” за 2018 г. Секторът на информационните технологии е доброто изключение.

Горивото

Фактите сочат, че българите са твърде изобретателни и раждат много идеи за нововъведения и нови технологии, те имат освободена фантазия и могат да измислят какви ли не чудеса на техниката. Но добрите новини обикновено свършват дотук, тъй като добрите идеи стигат до пазарна реализация, след като са налице много други фактори, които в България явно липсват. Наличието на наистина добра идея не е никаква гаранция за успех. За да се извърви дългият път до пазара, са нужни доста средства, както и цялостна инфраструктура, която да благоприятства комерсиализацията на всяка полезна иновация. Наши изобретатели отбелязват, че в Западна Европа видят ли интересна идея някъде по света, не стоят безучастни. Така Западът придобива ноу-хауто и трайния резултат от революционните новости. При нас това не се прави. Някои получават отличия за иновации, но петте минути слава рядко им помагат да съберат нужния финансов ресурс за високия скок до глобалния пазар.

Произведено в България

Point L е фирма, специализирана в разработката и производството на автоматизирани системи за управление на непрекъснати технологични процеси в индустрията. Тези системи са сравнително евтини, с гарантирано качество и са с т. нар. разпределена логика. Те са на близо 20 години, но продължават да работят, като, разбира се, вече са на друг етап в технологичното си развитие. През 2005-а фирмата печели отличието за малко иновативно предприятие на годината, което стана традиция да се дава от фондация "Приложни изследвания и комуникации". „Не пожелахме да продадем технологията и тя остана изцяло българска. Внедряваме я сами и продължаваме да правим пълен инженеринг. Това е система от отворен тип. Големите компании се стремят да се превръщат в монополисти, които създават зависимост у клиента, а ние не искаме да правим това. Макар и малки, все още продължаваме да съществуваме и да живеем от своя труд и от своите идеи, които съумяваме да доведем до пазарна реализация”, разказва Петър Петров, основател и управител на Point L. Екипът не спира да усъвършенства първата си успешна разработка, като паралелно с нея създава и нови продукти. Това обаче изисква много време и поглъща значителни финансови ресурси. То обикновено е по силите на богати компании, а този малък екип от иноватори, опитва да играе тази игра за големи.

Заекът и костенурката

Години наред докладът "Иновации.бг" на фондация "Приложни изследвания и комуникации" отчита как България продължава да изостава от ЕС по отношение на иновациите, как нашите фирми не инвестират достатъчно в развой на иновациите. Каквито и усилия да са правени, те не са ни отвели по-напред в класацията. Но не това е важното. По-важно е да осъзнаем, че именно иновациите дават реалния шанс костенурката ( в случая българските фирми) да надбягат заека ( големите компании, които владеят пазарите). Въпросът е как да се намери финансовият ресурс, който играе роля на горивото, с което иновацията да се изстреля в „пазарната орбита”. Ще чуем български предприемачи да обясняват как една малка българска фирма сама трудно може сама да направи голям пробив. Не искаш ли да продадеш компанията, това ти затваря вратите към пазара. Да съществуваш в среда на глобална конкуренция, в която властват бизнес конгломератите и концерните, е наистина героизъм, често граничещ с готовност да живееш на ръба на оцеляването.

Акули и цаца

Не са малко българските разработки и изобретения, които стигат до патент. Влагат се доста средства, за да получат патентна защита на определена територия. Но ако някой заимства твоята разработка, трябва сам да се бориш срещу кражбата на интелектуална собственост. За големите мултинационални компании това не е такъв проблем, какъвто стои пред малките играчи. През 2005 г. българска фирма показва своя патентована разработка на Пловдивския панаир. Представител за Източна Европа на голяма мултинационална компания я забелязва. Две години по-късно в едно от големите технически списания е представен иновативен продукт на същата мултинационална компания, който всъщност е базиран на идеята на българската фирма. Патентът е открит, до него има достъп, така че не е проблем да се заимства, но за да започне дело за доказване на патентните права, е необходим доста голям финансов ресурс. Българската фирма не разполага с такива средства и тя не може да си позволи по съдебен ред да защити правата си. Така патентът не е никаква спирачка, щом делото за защита на патентните права трябва да се води от потърпевшия, без зад него да стои Патентното ведомство и държавата. Големите акули изяждат малките рибки и това убива българските иновации.

Ето защо няма смисъл всяка година да гледаме филма „Плахи иноватори”. Искаме ли да сме сила в иновациите, някой трябва пусне духа от бутилката, като осигури и финансовите механизми за това.