Бизнесът предлага по-високи държавни субсидии за техническите специалности
Работодателите искат да се дава и \"задължаваща\" субсидия, за да се задържат кадрите в страната
Снимка: Economic.bg/ Архив
~ 2 мин.
По-високи държавни субсидии за студентите от техническите специалности, повече пари за модернизиране на материално-техническата база и допълнителна задължаваща стипендия за инженерните специалности. Това са част от исканията, изразени от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР) в отворено писмо, адресирано до министрите на образованието и на финансите.
Четирите работодателски организации, членуващи в АОБР - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, са силно разтревожени от факта, че те, както и българската индустрия като цяло, отчитат значителен дефицит на инженери в страната.
Компаниите от Асоциацията предлагат поетапно увеличаване на издръжката за обучението на един студент по професионално направление „Технически науки“ чрез увеличаване на базовия коефициент от 2.4 на 5. Също така задочната форма на обучение да се субсидира с 50% от издръжката на студент - редовна форма на обучение, в съответствие с учебните планове.
КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП също така предлагат увеличаване на инвестиционното финансиране за модернизиране на материално-техническата база за инженерно образование, като средствата за капиталови разходи да се изчисляват на база минимум 1/3 от базовата издръжка на общия брой студентите в професионалното направление.
Друга от идеите на бизнеса е да се предвиди специална целева стипендия за студентите в инженерните специалности. Въпросната стипендия трябва да нараства в съответствие с успеха и годината на обучение, като нейният базов размер да е 300 лв. с цел да се насърчи влагането на повече усилия в обучението и задържането на студентите в учебното заведение до завършване на съответната специалност. Също така се предлага стипендиите да са изискуеми от студентите при нереализация на пазара на труда в България в рамките на 5 години след завършване.
За най-дефицитните специалности предложението е да се възстановяват таксите за обучение, платени от студентите за периода на обучение, в случай че след завършване се реализират, за срок минимум 5 години, в рамките на българския трудов пазар.
АОБР припомня, че повече от три години работодателите алармират, че държавата следва да се намеси по-категорично при определяне на план-приема в областта на техническите науки. Малка стъпка в тази насока беше направена през 2018 г. с включването на три нови инженерни професии в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда. Това са инженери в промишленото производство, инженер-химици, електроинженери. Въпреки това задълбочаващият се проблем с кадрите въобще не е решен.
Бизнесът посочва, че качествените инженери са тези, които могат да изведат икономиката на ново стъпало. Затова и Стратегията на МОН за развитие на висшето образование в България до 2020 г. дава приоритет на подготовката на инженерни кадри. Важно е обаче как и кога изпълнението на този приоритет ще се осъществява.
„Една от стъпките, за които работодателите настояват, е увеличаване на средствата за издръжка по инженерни специалности и създаването на специалности, свързани с познания съгласно новите Европейските законодателни изисквания и отговарящи на изискванията на пазара на труда. Индустриалният сектор създава 27.4% от добавената стойност на икономиката и по този начин същият се явява структуроопределящ за нея. Важно е не само да запазим този дял, но и да го увеличим, като се има предвид, че индустриалният сектор включва предприятия с висока добавена стойност”, пишат от АОБР.
Четирите работодателски организации, членуващи в АОБР - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, са силно разтревожени от факта, че те, както и българската индустрия като цяло, отчитат значителен дефицит на инженери в страната.
Компаниите от Асоциацията предлагат поетапно увеличаване на издръжката за обучението на един студент по професионално направление „Технически науки“ чрез увеличаване на базовия коефициент от 2.4 на 5. Също така задочната форма на обучение да се субсидира с 50% от издръжката на студент - редовна форма на обучение, в съответствие с учебните планове.
КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП също така предлагат увеличаване на инвестиционното финансиране за модернизиране на материално-техническата база за инженерно образование, като средствата за капиталови разходи да се изчисляват на база минимум 1/3 от базовата издръжка на общия брой студентите в професионалното направление.
Друга от идеите на бизнеса е да се предвиди специална целева стипендия за студентите в инженерните специалности. Въпросната стипендия трябва да нараства в съответствие с успеха и годината на обучение, като нейният базов размер да е 300 лв. с цел да се насърчи влагането на повече усилия в обучението и задържането на студентите в учебното заведение до завършване на съответната специалност. Също така се предлага стипендиите да са изискуеми от студентите при нереализация на пазара на труда в България в рамките на 5 години след завършване.
За най-дефицитните специалности предложението е да се възстановяват таксите за обучение, платени от студентите за периода на обучение, в случай че след завършване се реализират, за срок минимум 5 години, в рамките на българския трудов пазар.
АОБР припомня, че повече от три години работодателите алармират, че държавата следва да се намеси по-категорично при определяне на план-приема в областта на техническите науки. Малка стъпка в тази насока беше направена през 2018 г. с включването на три нови инженерни професии в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда. Това са инженери в промишленото производство, инженер-химици, електроинженери. Въпреки това задълбочаващият се проблем с кадрите въобще не е решен.
Бизнесът посочва, че качествените инженери са тези, които могат да изведат икономиката на ново стъпало. Затова и Стратегията на МОН за развитие на висшето образование в България до 2020 г. дава приоритет на подготовката на инженерни кадри. Важно е обаче как и кога изпълнението на този приоритет ще се осъществява.
„Една от стъпките, за които работодателите настояват, е увеличаване на средствата за издръжка по инженерни специалности и създаването на специалности, свързани с познания съгласно новите Европейските законодателни изисквания и отговарящи на изискванията на пазара на труда. Индустриалният сектор създава 27.4% от добавената стойност на икономиката и по този начин същият се явява структуроопределящ за нея. Важно е не само да запазим този дял, но и да го увеличим, като се има предвид, че индустриалният сектор включва предприятия с висока добавена стойност”, пишат от АОБР.
