Борис Джонсън е внук на турчин-емигрант

В публикувано разследване за произхода на Джонсън се подчертава, че именно той ръководеше яростната кампания срещу присъединяването на Турция към ЕС. Бившият кмет на Лондон, който отново излезе на дневен ред в британското общество, има семейство с драматична съдба, сочат историческите факти.

Истинското му име е Александър Борис де Фефел Джонсън (Alexander Boris de Pfefel Johnson). Дядо му Али Кемал е един от водачите на протестите срещу турската война за независимост и срещу националистите. Заради всичките си действия той е бил линчуван на 6 ноември 1922 г. на площада в град Измит.

Али Кемал е една от най-интересните личности в турската история не само заради съпротивата си срещу националистическите движения и нагласи, но и като едно от ярките имена в журналистиката. В младежките си години той е бил няколко пъти пращан на заточение от тогавашния владетел Абдул Хамид Втори, а в началото на 20 век емигрира в Лондон, където през 1903 г. се жени за английската дама Уилфрид Брун, с която имат една дъщеря.

При обявяването на втората конституционна монархия през 1908 г. той се завръща в Истанбул, където започва да пише във вестниците и да преподава в университета, и подлага на жестока критика Партията на единението и напредъка.

Година по-късно след избухването на безредиците от 31 март той се вижда принуден отново да избере изгнанието и заминава при семейството си в Англия. Тук вече опозиционният журналист го очакват много и тежки дни. В Края на 1909 г. му се ражда син на име Осман Кемал, но скоро след това майката Уилфрид умира.

Али Кемал и семейството му

Али Кемал, дъщерята и синът му, и тъщата Маргарет Брун трябва да изживеят 3 години в крайна мизерия в Уимбълдън. Бащата изоставя децата си на баба им и се премества в южния град Борнемут, а през 1912 г. отново заминава за Истанбул. Там се жени за втори път – Сабиха ханъм е дъщеря на министъра на военния арсенал Зеки паша.

През 1914 г. от новата съпруга се ражда синът му Зеки, на когото по-късно дават фамилията Кунералп. Същият Зеки Кунералп по-късно става един от водещите дипломати на Република Турция. Междувременно английските деца на Али Кемал растат на Острова, получават гражданство, заради което се отказват от бащината фамилия Кемал и вземат моминската на баба им Джонсън.

Така Осман Кемал става Осман Уилфрид Джонсън, който се оженва за Айрин Уилиамс, а през 1940 г. им се ражда син на име Стенли Патрик Джонсън. Същият става депутат от Консервативната партия в периода 1979-1984 г. и освен известен писател, той е експерт по околна среда и проблеми на населението. Той има 4 деца, сред които е и спряганият за нов британски премиер Борис Джонсън.

Снимка със съпругата му и писмата, които е писал

В архивите на Али Кемал и на Осман Кемал се съдържат различни писма, написани на архаичен турски език. На 5 август 1910 г. Али Кемал пише писмо от Париж до турския финансов министър Джавид бей, в което го уведомява за паричните си теглила в Англия и за това, че е бил принуден да изостави децата си на улицата заедно с възрастната им баба.

Той моли Джавид бей да му посредничи за получаването на заем от 3000 франка и за продажбата на малката му къща в Истанбул. В писмото Али Кемал подчертава и променените имена на децата си, взели моминската фамилия на баба си, и настоява за съдействие да може да се прибере при тях и да заживеят заедно някъде в Лондон. Това писмо е изпратено от Париж, булевард Монпарнас 152.

Публикацията с истинската история за турския корен на британския политик Борис Джонсън възбуди коментари като: „Ето го внукът на османлията“, „Дори да се отрече от произхода си, успя да разедини Обединеното кралство и така си отмъсти“, „Той по нищо не прилича на турчин“, „Още дядо му е бил предател, никаква надежда за него“ и т.н.