Бюджетът за образование не мина на първо четене в комисия

След близо 3-часови дебати парламентарната Комисия по образованието и науката не одобри на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., в частта му за образование и наука. Четирима от народните представители от комисията гласуваха "за" за законопроекта, осем бяха "против", а въздържалите се бяха трима. Бюджетът за образование бе остро критикуван от депутати, директори, ректори и синдикати. Те го определиха като “бюджет на инерцията” и такъв, в който образованието е антиприоритет.

Законопроектът не е одобрен на първо гласуване от Комисията по образованието и науката”, заяви нейният председател Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС.

По думите на просветния министър проф. Галин Цоков, със законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 г. общият размер на разчетените разходи за образование е 8.5 млрд. лв, в това число 720 млн. лв. за сметка на средствата от ЕС.

Средно образование

Проф. Цоков обясни, че за системата на предучилищното и училищното образование са разчетени допълнителни средства за увеличението на възнагражденията на педагогическите специалисти от 1 януари 2024 г. и достигането им до 125% от средната брутна работна заплата за страната. Целта е привличане на повече млади учители и на специалисти с високо равнище на професионална подготовка и квалификация във всички образователни институции са предвидени 289.9 млн. лв.

Според председателя на Синдиката на българските учители (СБУ) Янка Такева, за учителските заплати ще са нужни още 108 млн. лв. Според Красимир Вълчев пък са нужни 240 млн. лв., в противен случай заплатите на педагозите ще останат на ниво от 119% от средните за страната.

За първи път от 4 години насам се прави отстъпление от политиката за увеличаване на учителските заплати, по която всички имахме консенсус. В бюджета няма средства за приобщаващо образование, за автобуси и др.", каза още Вълчев.

За създаване на условия за приобщаващо образование и за подпомагане на храненето на децата от подготвителните групи и на учениците от първи до четвърти клас са предвидени 72.2 млн. лв. За увеличение на частта за издръжка на стандартите за делегираните дейности по образование са предвидени 93.3 млн. лв.

88 млн. лв. са заделени за осигуряване на безвъзмездно ползване на учебници и на учебни помагала за учениците от осми до 12-и клас от учебната 2024/2025 година, и на познавателни книжки и учебници за учениците от първи до седми клас. За безплатен транспорт на деца и ученици, които пътуват до училище до най-близкото населено място, и за тези от професионалните гимназии, са отделени 6.3 млн. лв.

В бюджета са предвидени и 40 млн. лв. за изграждане и реконструкция на детски градини и училища за периода 2024-2026 г., а за програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища - 50 млн. лв., за същия период.

По думите на председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) Диян Стаматов, е добре, че има запазване на средствата за национални програми, но трябва да има средства за приобщаващото образование и за втория гимназиален етап.

Висше образование

Във висшето образование допълнителни средства са осигурени за възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища, като това са 38.4 млн. лв. За осигуряване на увеличените стипендии на студентите са предвидени 6 млн. лв. За програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, за 2024-2026 г., са заделени 50 млн. лв.

Председателят на Синдикат "Висше образование и наука" (ВОН) Лиляна Вълчева, се обяви категорично и срещу текст в Закона за бюджета, позволяващ да се финансират национални програми за придобиване на висше образование в университети в чужбина от български граждани с цел по-късната им реализация в България.

Припомняме, че това е отдавнашна идея на Кирил Петков, предложена после и от премиера акад. Николай Денков, когато той бе просветен министър, за т.нар. "Фонд Стамболов". Идеята бе държавата да плаща обучението на наши студенти в чужди университети, като след това те бъдат задължени да се върнат да работят у нас. Идеята обаче така и не получи подкрепа.

Със законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. разчетените трансфери към държавните висши училища са в размер на 866.2 млн. лв. От тях 807.2 млн. лв са за държавните висши училища към МОН, а 59 млн. лева са за университетите към Министерството на отбраната. Одобрената държавна гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти за 2024 г. е в размер до 40 млн. лв. 

Крайно недостатъчни са и планираните средства за наука", посочи проф. Цоков.

Той припомни, че в проектобюджета за 2024 г. са заложени 719.2 млн. лв. за наука, или 0.3% от БВП, при 749.7 млн. лв. за 2023 г. (0.4%). В тази връзка МОН настоява средствата за наука да се повишат до 0.9% от БВП, както е записано в Стратегията за развитие на научните изследвания. За повишаване на заплатите на учените в БАН, според МОН, са нужни още 17 млн. лв., а за издръжка на академията заради увеличените цени на тока и водата - още 4 млн. лв.

Междувременно Лиляна Вълчева заяви, че в проектозакона няма средства за комплексната оценка за качеството на обучението във висшето образование. Председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски каза, че минималната работна заплата в БАН е 1600 лв., а във висшите държавни училища -1810 лв.

Считаме, че трябва да има такова изравняваме, ако е възможно, за да няма големи диспропорции", отбеляза той.