България е между Косово и Сенегал по върховенство на правото

В четвъртък бе публикуван Индексът за върховенство на правото за 2023 г., който всяка година проследява тенденциите в световен мащаб по отношение на склонностите към авторитаризъм, ориентираното към хората правосъдие, корупцията, човешките права и т.н. Според информацията, съдържаща се в индекса, въпреки че върховенството на правото продължава да се влошава от 2016 г. насам, последните две години този спад не е толкова интензивен. Тази година към индекса са включени две нови държави – Черна гора и Кувейт.

Къде е България

България е на 59-то място от общо 142 държави. На пръв поглед изглежда, че страната е само с едно място по-нагоре в рейтинга в сравнение с миналата година. Всъщност обаче е налице напредък с три места, но и двете включени за пръв път държави са преди България. Страната ни има най-голяма промяна в общия резултат (+ 1.7%), т.е. изглежда, че бележи най-сериозно подобрение. Подобен резултат обаче не бива да се абсолютизира. Въпреки че авторите на индекса мерят промяната в класирането в проценти, това е в най-добрия случай подвеждащо, тъй като тук се мери промяна на синтетичен измерител, а не реална величина. По-коректно би било промяната да се представи като „0,01 пункта“ – с колкото, впрочем, оценката на България се колебае през последните осем години.

Освен това, разглеждането само на едно число без контекста, в който то съществува, може да доведе до объркване, че България е направила „скок“ или е първенец в класацията. Ако разглеждаме резултатите в сравнителен план, ще видим, че особена промяна няма.

Сравнителният план

Нека на първо място обърнем внимание как се развива България през годините. Ще забележим, че напредъкът от 0.01 не се случва за пръв път. Такова подобрение има през 2019 г., 2020 г., 2022 г. и тази година. Всъщност стойността на индекса през 2022 г. е идентична с постигнатата през  2015 г. и 2020 г. Не можем да отречем и че от 2021 г. има плавен, но постоянен напредък.

На второ място, има значение как се сравняваме с останалите държави и най-вече с тези, с които принадлежим към едно географско и цивилизационно семейство.  Така в Европейския съюз от 2019 г. насам, вкл. тази година, продължаваме да сме предпоследни преди Унгария. Кои са основните поводи за притеснение, които продължават да ни държат в дъното на класацията в ЕС?

Основните проблеми

Най-ниската оценка страната ни продължава да постига в категорията „Държавните служители в законодателната власт не използват службата си за частна облага“ на индикатора „Липса на корупция“: 0.18. Точно толкова, колкото Нигерия и Никарагуа. По отношение възпирането на изпълнителната власт и по-специално – фактор „Държавните служители се санкционират за противоправно поведение“ – също имаме ниска стойност (колкото Зимбабве и Мадагаскар): 0.34. Назад ни дърпа и наказателното правосъдие и най-вече преследването на престъпленията – оценката на „Ефективността на  разследването по наказателни дела“ е 0.32 колкото получават Пакистан, Тринидад и Тобаго, и затворите – „Пенитенциарната система е ефективна при намаляване на престъпното поведение“ – 0.30, колкото Нигерия и Замбия. Зачитането на справедливия процес в административното правосъдие също е с ниска оценка – 0.36.

Видно от сравнителната перспектива България наистина бележи плавен напредък, но определено все още не е станала капитан „Върховенство на правото“. Очевидно проблеми има и то дългогодишни и дълбоко вкоренени – корупцията и нейното разследване у нас ясно се открояват в индекса. Приемането на законодателни изменения, свързани с разследването на главния прокурор и дискусиите за конституционна реформа несъмнено представляват крачка в правилната посока, но една крачка не може да изчерпи дългия поход, който ни предстои. В този смисъл трудно може да говорим за „скок“ или изключителен напредък. Още повече като имаме предвид, че в авангарда на предстоящите конституционни промени стои санкционираният по Магнитски съпредседател на ПГ на ДПС – човекът, който стана повод на многолюдни протести през 2013 г. и лицето, което не присъстваше в хилядите страници на делото за фалита на КТБ. Затова + 1.7% е чудесно постижение, ако го разглеждаме само по себе си. Добавим ли контекста обаче е спорно промяна има ли.

Източник: Института за пазарна икономика