България се изкачи с още 20 места в индекса за свобода на медиите

България се изкачи рязко с 20 места в Индекса за свобода на медиите на „Репортери без граница“, макар и без властите да са положили някакви особени усилия за увеличаване свободата на словото. Това става ясно от новия доклад на международната организация за 2022 г., в който България от 91-во се изкачва на 71-во от общо 180 разглеждани държави и все повече се оттласва от позорното дъно, на което стоеше години наред.

Изкачването на България е сходно с това от предходната 2021-ва година, когато страната дръпна с 20 места напред. Страната вече не е и последна по този показател в Европейския съюз – след нея се класират Унгария (72-ро място), Малта (84-о място), Гърция (107-мо). На първо място сред всички страни остава Норвегия.

Двете години, в които България отчита този сериозен напредък, са белязани от политическите промени в страната. Припомняме, че на 4 април 2021 г. ГЕРБ и Бойко Борисов, които управляваха страната повече от десетилетие, реално загубиха властта и в последните две години страната се управлява основно от служебните правителства на президента Румен Радев и 7 месеца от "Продължаваме промяната". В рамките на управлението на ГЕРБ страната се движеше около 111 – 112 място в индекса на „Репортери без граница“.

Въпреки напредъка докладът отчита, че свободата на медиите в България е „крехка и нестабилна“, а малкото независими гласове в България „работят под постоянен натиск“.

Медийният пейзаж в България

Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти, все още са честа практика.

След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, по време на което медийната свобода беше в упадък и определени медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, България премина през поредица от предсрочни избори през 2021 г.“, коментира организацията в доклада си.

Независими медии и разследващи журналисти редовно са жертви на процедури за съдебно сплашване, или т. нар. SLAPP дела.

Докладът изтъква още, че медиите са почти изцяло зависими от приходи от реклама, в която държавата играе важна роля. Разпределянето на национални и европейски средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно, което позволява търговия с публично финансиране за благоприятно отразяване.

Разследващи репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и Съединените щати, често се сблъскват с кампании на враждебност и омраза.

Заплахите и физическите нападения срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи.