България се нареди сред държавите в ЕС с по-големи дефицити

Дефицитът на България за изминалата година се оказва сред по-големите в Европейския съюз, според данните на НСИ и Евростат. Числата показват, че бюджетът е приключил годината с "дупка" в размер на 4.1% от брутния вътрешен продукт (БВП), като в номинално изражение това се равнява на малко над 5.4 млрд. лв. Това е с 1.4 млрд. лв. повече спрямо данните на финансовото министерство, а разликата се дължи на различните методологии на отчетност.

Евростат използва разходите на начислена основа – моментът на поемането на ангажимент/подписването на договор, независимо дали са платени парите. От друга страна правителството използва касовата основа, т.е. отчита разхода, чак когато е платен.

Припомняме, че в края на миналата година немалка част от някои разходи бяха отложени за следващата година. В това число влязоха някои антикризисни програми, като тази за авиопревозвачите, както и схемата за компенсации на бизнеса за високия ток или за добавките към пенсиите до средата на годината.

Дефицитът е важен за Европейската комисия, която обикновено гледа той да не надхвърля 3% от БВП. Това е и сред основните правила, записани в Маастрихтските критерии. Заради пандемията обаче тези правила бяха дерогирани и страните членки сега си позволяват все по-големи дефицити, оправдавайки се с пандемията.

Така например дефицитът на Малта достига 8%, а на Гърция и Румъния надхвърлят 7%. Общо 15 страни отчитат превишение на разходите над приходите с над 3%.

В същото време обаче дефицитът на Хърватия е значително по-малък от този на България. Сравнението е от значение, тъй като и двете страни станаха част от валутно-обменния механизъм ERM-2 и са напът да влязат в еврозоната с разлика от една година – Хърватия планира това да се случи през 2023 г., докато България – година по-късно. Очевидно обаче Хърватия дори и при дерогирани правила спазва изискването на ЕК за дефицит под 3%.

Междувременно дългът на сектор „Държавно управление“ се повиши с около 7 млрд. лв. на годишна база и надхвърля 33 млрд. лв. към края на 2021 г. Съотнесен към брутния вътрешен продукт обаче дългът на страната остава сред най-ниските в Блока – 25.1%. Това е под очакваното от последната конвергентна програма, изготвена в края на управлението на ГЕРБ, тъй като в нея те бяха заложили по-ниски очаквания за икономиката на България.