България стои пред кратка рецесия и разплитане на политическия възел

България е изправена пред плитка и краткотрайна рецесия през зимата на фона на високата инфлация и ограничаване на потреблението вследствие на това. След преминаването на по-студените месеци предстои разплитане на политическия възел, според новата прогноза на Уникредит Булбанк. Главният икономист на институцията Кристофор Павлов очаква политическата криза да приключи още след изборите през март и това да даде тласък на страната за успешно приемане на еврото като официална национална валута от 1 януари 2024 г.

Уникредит подобри прогнозата си за икономическия ръст на България през следващата година и вече очаква по-силен износ от първоначалните оценки, както и по-силен пазар на труда.

Политическият възел

След преминаването на най-тежкия зимен период Уникредит допуска, че желанието за управление ще нарасне, особено с оглед на предстоящите през есента местни избори. Това се очаква и предвид нуждата от взимане на важни управленски решения, като присъединяването към еврозоната и свързаните с това законодателни промени, както и с работата по изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, която изисква по-високо ниво на координация между изпълнителната и законодателната власт.

Според анализа премахването на задължителното машинно гласуване очаквано ще донесе повече гласове на БСП, ГЕРБ и ДПС от възрастните им гласоподаватели. Очакват се и повече гласове за „Български възход“, които да дойдат от „Продължаваме промяната“ заради разрива в отношенията с президента. Тези два фактора хипотетично биха направили и възможна коалицията между ГЕРБ, „Български възход“ и ДПС, която бе тествана с проектокабинета на проф. Николай Габровски в края на декември, но не успя с осем гласа.

Очакванията на Уникредит са ГЕРБ и ДПС да подкрепят механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор, тъй като това е ключово условие за средствата по Плана за възстановяване.

Икономически ръст

Институцията повиши предишната си мрачна прогноза за икономическия ръст на България с 0.8 пункта до 1.3% с аргумента, че влошаването на търговията ще бъде значително по-слабо. Това от своя страна ще има положителен ефект върху пазара на труда и наемането на нови кадри и ще поддържа по-ниска инфлация.

За по-значителното разширяване на българската икономика ще допринесат и големите енергийни компенсации, които бяха приети и влязоха в сила от началото на годината. По изчисления тази година те могат да достигнат близо 15 млрд. лв. при липса на промяна в схемата.

Според Павлов тя ще подпомогне растежа и заетостта

тъй като много компании с енергоемки производства ще са насърчени да разширят производството си в България, в която цените на електроенергията за бизнеса са по-благоприятни“.

Бавното пренасяне на по-високите лихви в еврозоната към българската икономика също ще действа като фактор, смекчаващ забавянето на икономиката през зимата.

Очакванията са през 2024 г. икономическият ръст да достигне 3.3%, като тогава инфлацията ще отслабне, а негативните за търговията фактори ще приключат.