България взе най-скъпия си заем за последното десетилетие

В понеделник България взе най-скъпия си заем от поне едно десетилетие, което е красноречиво доказателство за затягането на условията на дълговия пазар. Само за месец на правителството му стана драстично по-скъпо да взима пари назаем на вътрешния пазар, доминиран от българските банки. 

Финансирането освен скъпо, започва да става и все по-трудно за финансовото министерство, ръководено от служебния министър Росица Велкова. За трети път в рамките на един месец тя не успя да вземе целия планиран дълг. Централната банка, която организира аукциона в понеделник, обяви миналата седмица търг за 5.5-годишни държавни ценни книжа за 200 млн. лв. В понеделник обаче финансовото министерство успя да пласира само 180.5 млн. лв.

Постигнатата доходност достигна 5.65% и е най-високата поне от 2012 г. насам. Архивът в уебсайта на финансовото министерство показва, че тогава е постигнат резултат от 5.35%. За сравнение, на 20 септември доходността по 3.5-годишните ДЦК беше 3%.

Затруднените условия за поемане на дълг са факт в условията на война в Украйна, вдигането на лихвите от Европейската централна банка и политическата криза в страната, която може да доведе до зима под управлението на служебен кабинет. 

До участие в аукциона бяха допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 208.2 млн. лв., в т.ч. несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 50 млн. лв. Постигнатият коефициент на покритие е 1.04, който реално измерва интереса към емисията и показва, че той е сред най-ниските за последното десетилетие.

Традиционно най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките с дял от почти 60%, следвани от застрахователните дружества – с около 30%, пенсионните фондове с 9.4% и други.

От началото на годината досега България е поела нов дълг в общ размер на около 6.9 млрд. лв., като в т.ч. влизат и 4.4 млрд. лв. външен заем. В Закона за бюджета за 2022 г. е заложен таван от 10.3 млрд. лв. До началото на септември обаче бе поет нов дълг от едва 1.8 млрд. лв. и струпването на заеми от началото на септември насам допълнително усложнява обстановката на пазарите. 

Правителството има нужда от заемните средства, за да финансира тазгодишния дефицит, планиран в закона за бюджета в размер на 6.2 млрд. лв., както и падежиращата еврова емисия в началото на следващата година от 1.144 млрд. евро.

Централната банка насрочи за следващия понеделник и нов търг за 200 млн. лв. под формата на държавни ценни книжа с падеж юли 2026 г.