Дигиталното бъдеще ще извади хартията от уравнението в администрацията

Дигиталната трансформация е задаващата се реалност, която ще промени начина ни на живот такъв, какъвто го познаваме, за да спести на хората време и ресурси и да им даде нови възможности за социално и икономическо развитие. Тя е неоспоримото бъдещето, в което София има всички предпоставки да заеме ролята на регионален лидер на Балканите, а и в Европа. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията „София – град на знанието“, която се проведе днес в столицата. 

Една от основните идеи на дигиталната трансформация се свежда до това, че се променя конвенционалното средство за пренос на информация – хартията. В тази връзка едно от нещата, които предстои да се случат в обществото, е нейното премахване от уравнението в административното обслужване на гражданите и бизнеса.  

В момента например издаването на винетен стикер за паркиране в София може да се подаде и по електронен път, но дори и така човек трябва да сканира куп документи, които да изпрати онлайн. Концепцията за електронното управление обаче не включва тези допълнителни действия, а предполага базите данни на институциите да са синхронизирани и те сами да се сдобиват с необходимата им документация. Принуждаването на човек да се грижи лично за предоставянето на вече съществуваща информация го превръща в куриер и отнема от времето му, коментираха участниците по време на конференцията.

„Истинската дигитална трансформация ще се е случила, когато изобщо няма да се налага да сканираме хартиени документи, които да обменяме по електронен път в процеса на административното обслужване“, обобщи зам.-председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Александър Йоловски.

Според него по-радикалната промяна обаче е свързана с промяна на работните процеси, които трябва да се пречупят през призмата на дигиталните технологии. По думите му, говоренето за дигиталната трансформация вече не е абстрактно, а е изцяло в сферата на практиката и трябва да бъде отговорено на конкретните очаквания на гражданите. „Те са свързани с качествено административно обслужване“, изтъкна той, също подчертавайки предстоящото отпадане на хартията. 

„При създаването на Закона за електронното управление е отчетено в пъти по-бързото развитие на технологиите спрямо процесите в администрацията, но останалата част от българската нормативна рамка е обвързана изцяло с хартиени процеси“, коментира Йоловски. 

От думите му стана ясно, че една трета от администрациите в България са заявили технологична готовност да се присъединят към средата за електронен документооборот, като целта на държавата е до ноември 2018 г. всички администрации вече да обменят документите си единствено по този начн. 

София има реалния шанс да се превърне в най-големия ИТ хъб на Балканите, а „защо не и един от най-големите в Европа“, коментира Веселин Димитров, председател на новосформирания клъстер „София – град на знанието“, който стои зад организацията на днешното събитие. Димтиров изрази надежда, че занапред ще се инвестират все повече ресурси, за да може столицата да се превърне в истински град на знанието. 

Предпоставките са налице, категоричен бе зам.-кметът на София Димитър Чобанов, който обърна внимание, че в града живеят и работят над 2 млн. души, отговорни за формирането на основна част от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. 

Не малка част от всички тях са заети в сектора на информационните технологии и аутсорсинга, като през 2016 г. в тях са работили около 200 хил. души, по думите на Чобанов. Те, от своя страна, формират около 18% от БВП на София и това е показателно за важната им роля в икономическото развитие.  

В столицата има над 100 ИТ компании, като сред тях са и някои глобални лидери в научно-развойната дейност. Характерно за тях е, че инвестират в изграждането на висококомпетентни специалисти, което пък идва да покаже големия потенциал, който те виждат в града, решавайки да инвестират именно тук. В добавка на това трябва да се отбележи, че София е най-добрият образователен център в страната, където общо се обучават около 1/3 от всички деца и младежи. Именно те са човешкият капитал, който потенциално ще се влее в икономиката един ден, изтъкна още Чобанов. 

Идеята за интелигентните градове не витае просто в мечтите на отделни хора и за това свидетелстват усилията както на бизнеса, така и на Европейската комисия. „Стратегията за цифровия единен пазар е нашата силна политическа опора за това“, напомни българският еврокомисар с ресор дигитализация Мария Габриел, която се включи в конференцията с лично видео обръщение. Тя посочи и някои от основните инициативи на Брюксел в тази област, давайки пример с механизма за Европейското партньорство за иновации, интелигентни градове и общности, програма „Хоризонт 2020“, проекта Smart Lighthouse и други инструменти. 

„За мен сърцето и мозъкът на града на знанието е разгърнатата цифрова инфраструктура, която дава възможности на хората и бизнеса. Тази инфраструктура, която оптимизира градската среда, подобрява градските услуги, подпомага свързаността между хората, а вследствие на това повишава качеството на живот на гражданите. Индивидуалното сърце на София бие с такъв пулс и вярвам, че то ще продължи да бие със същия ускорен ритъм“, коментира още Габриел.