Заедно срещу либерализацията: Ключовата реформа се отлага пак

Още в първите си работни дни и преговаряйки за съставянето на кабинет, депутатите се заеха с друга тяхна любима предизборна тема – либерализацията на пазара на ток за бита. Повторното ѝ отлагане беше фокус на разговорите между ГЕРБ и БСП предишните дни, по време на които между партиите се постигна единодушие тя да бъде забавена с още две години.

Още отлагане

От БСП побързаха и още на 13 ноември внесоха законопроекта с мотив, че трябва още време за изпълнението ѝ. До края на седмицата от „Възраждане“ също обявиха, че ще внесат законопроект за отмяната ѝ.

Според левицата това ще доведе до „социални проблеми“ и ще е с „тежки последици“.

В него е записано, че частичната либерализацията (за ЕРП-тата) се отлага до 2027 г., а пълната (за бита) за 2028 г.

Трите партии в парламента могат спокойно да придвижат забавянето на реформата, тъй като общо събират 124 гласа от необходимите 121.

Същата тази реформа беше отложена с година (1 юли, 2025) в последния ден на предишното 49-о Народно събрание. През април реформата искаха да отменят не с един, а с три законопроекта – на БСП, на ГЕРБ и ДПС и „Има такъв народ“.

От втората по големина политическа сила ПП-ДБ все още няма изказвания дали биха подкрепили тези текстове, но разговорите по тях очевидно вещаят скорошен предсрочен вот.

Ключ за ПВУ

Освобождаването на пазара за битовите потребители обаче е ключово за второто плащане по Плана за възстановяване, което България все още не е получила. Неведнъж експерти са коментирали значимостта на реформата.

Атанас Пеканов, бивш служебен вицепремиер по управление на европейските средства, коментира в интервю за Economic.bg, че очаква при второто плащане огромна част от парите да бъдат удържани. То е в размер на 1.4 млрд. лв. В най-добрия случай, според него, заради блокирането на либерализацията ще получим половината пари.

Важността на промяната за пазара на ток беше защитена и от Матю Болдуин, заместник генерален директор на ГД „Мобилност и транспорт“ в Европейската комисия. Той също я определи като „съществена част от Плана за възстановяване и предпоставка за получаване на втория транш от 724 млн. евро (1.41 млрд. лв.).“