„Буря в чаша вода“: Защо се стигна до скандала с минималната заплата

Минималната работна заплата да се определя спрямо няколко икономически показателя, сред които инфлацията, производителността на труда и ръста на работните заплати. Това се предлага в нов проект на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), който към момента е на етап обсъждане в работна група.

Първи за него сигнализираха от КТ „Подкрепа“ по-рано тази седмица, като според тях новата формула за МРЗ не премахва предишните дисбаланси, а всъщност

ще пречи на повишаването на обхвата за колективно трудово договаряне за обхващане на поне 80% от работещите“.

Според тях проектът „унищожава тенденцията за доближаване на минималната работна заплата до издръжката за живота, като обрича покупателната способност на МРЗ и размера на самата МРЗ да останат далеч под жизнения минимум“.

Настоящият механизъм, влязал в сила едва миналата година, събра редица критики от икономисти и експерти, тъй като създава процикличност, „помпа“ инфлацията, води до риск от безработица и най-вече – създава дългосрочни проблеми за българската икономика.

Според него МРЗ се равнява на 50% от средното брутно възнаграждение за последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година. Това налага и спешната промяна на текстовете, които да са в съответствие с европейската Директива за адекватни минимални работни заплати.

Ново 20

По информацията на КТ „Подкрепа“ текстовете от МТСП предлагат МРЗ за следващата година да се определя до 1 октомври на текущата, като се вземат предвид:

• покупателната способност на МРЗ за страната, като се отчита хармонизираният индекс на потребителските цени/индекса на потребителските цени
• общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
• темп на растеж на работните заплати;
• дългосрочни равнища на производителността на труда в страната

На всеки две до четири години пък ще се прави оценка доколко е адекватно минималното заплащане, като под „адекватен“ размер се разбира средното ниво на МРЗ за предходните до четири години да е по-голям от 150-170% от средния размер на линията на бедност за същия период.

От КТ „Подкрепа“ обаче предлагат свой вариант, според който вместо инфлацията, формулата за изчисление да включва издръжката на живот. Според тях ако се вземе инфлацията, това „икономически и математически ще остави нивото на минималните заплати далеч от адекватността им към издръжката на живота, като ножицата ще се отваря с времето все повече между МРЗ, средната работна заплата и жизнения минимум“.

Линията на бедност пък „не кореспондира с живота“, тъй като се изчислява в минало време и съответно „няма как да се сравняват величини от различни времеви отрязъци“.

Размерът на минималната работна заплата е адекватен, когато е поне 100% от издръжката на живота, отчетен за същия период“, предлагат още синдикатите, според които оценката за адекватността на МРЗ трябва да се прави всяка година, а не на няколко години.

В свое становище от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) изразиха подобно мнение и отказаха да подкрепят този проект под претекст, че обвързването на МРЗ с линията на бедност „е капан, който ще остави работещите българи в примката на бедността“.

Оттам настояват във формулата за изчисление да се включи т. нар. заплата за издръжка, а не линия на бедност.

Към момента КНСБ е единствената организация, изчисляваща въпросната заплата за издръжка. Данните сочат, че през третото тримесечие на 2024 г. МРЗ покрива около 55% от средствата, нужни на човек, за да покрива своите основни разходи. „Необходим ни е план и механизъм, който постепенно да доведе до повишаване на това съотношение до 100%“, казват от КНСБ.

Вместо това, ако приложим настоящото предложение (бел. ред. – спрямо линията на бедност), то МРЗ за 2025 г. трябва да е в интервала от 680 лв. до 876 лв. Тези размери са по-ниски дори от установената МРЗ към 2024 г.“, изчисляват от организацията.

Становищата и на двете организации бяха разпространени до медиите в начален етап на разговорите по темата. От месеци в МТСП действат няколко работни групи, които обсъждат въпросния механизъм.

Затова и от ведомството напомниха в сряда, че тепърва предстои дебат.

Направените предложения целят единствено работата по транспониране на Директивата (бел. ред. - на европейската директива за адекватни МРЗ) да стане по-целенасочена.

Трябва да положим усилие да намерим съгласие и очаквам да получим подкрепата на Вашите представители в работната група да въведем най-правилното и справедливо решение от социална и икономическа гледна точка“, каза служебният министър Ивайло Иванов по време на среща с бизнеса и синдикатите.

Отправна точка

Ние смятаме, че този проект е една много добра отправна точка“, каза в коментар за Economic.bg Мария Минчева, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК).

Тя напомни, че това е „първоначалното предложение на МТСП, което в работната група ще дебатираме, член по член“.

Реакцията на синдикатите е „буря в чаша вода“ и е манипулиране на общественото мнение в посока създаване на негативни очаквания. Това трябва да е един нормален процес“, каза още Минчева, визирайки обсъждането на минималното заплащане.

По думите ѝ предстои да се дебатира наредба, в която да бъдат описани по-ясно критериите и техните тегла, как ще бъдат ангажирани социалните партньори и как ще се оценява адекватността на МРЗ. Очаква се също план за насърчаване на колективното договаряне, като „тези неща ще продължават да се работят и през следващите месеци“.

Подобни виждания изрази и Добрин Иванов, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Предложението на МТСП е добро начало за продължаване на дискусията по изработване на механизъм за МРЗ“, каза Иванов в коментар за Economic.bg.

„Лошото е, че предложението беше направено не преди 2 години, когато беше приета директивата, а е направено 2 седмици преди изтичането на срока за хармонизиране“, поясни експертът.

Той обясни, че проектът на МТСП дословно преписва чл. 5 от европейската директива, според който трябва да бъдат взети предвид най-малко четири критерия.

„Въпросът е каква е процедурата по определянето на МРЗ, към коя дата се определя тя и кои статистически данни се взимат за изчисление на тези четири критерия, които са много общо написани, какви тегла ще имат те – това предстои като дискусия и се надяваме на най-бързото и най-правилното решение“, добави Иванов.

„Вариантът, в който тези четири критерия участват, е по-правилен спрямо сегашния, на който се набляга на изменението на средната брутна работна заплата“, обобщи зам.-председателят на АИКБ.