Онлайн обучението задълбочава проблема с отсъствията на учениците

В условията на дистанционно преподаване в електронна среда проблемът с отсъствията на учениците се задълбочава. Това сочи анализът на Института за изследвания в образованието за последствията от обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС) през учебната 2020/2021 г. 

Докладът показва, че намалява делът на учениците, които са участвали сравнително редовно в учебните занятия (всеки ден или през повечето дни) – от 88% през 2020 г. до 79% през 2021 г. Обратната връзка от тяхна страна показва, че дори в училищата с най-висок дял на участие, 20% (всеки пети ученик) са присъствали сравнително рядко в онлайн часовете.

Тези данни се потвърждават и от учителите. Всеки втори преподавател отчита, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал случаи на редовно отсъстващи от учебните занятия в електронна среда.

Всеки втори учител отчита влошаване на мотивацията и ангажираността на учениците си, става ясно още от доклада. 41% от преподавателите посочват и влошаване на интереса на учениците към изучавания материал, който е пряко свързан с мотивацията за учене.

Макар и ниско ефективни, стратегиите за запаметяване и възпроизвеждане на информация се прилагат сравнително често от голяма част от учениците. Около 38% наизустяват материала, без да го разбират, а две трети (59.4%) се стремят да запомнят възможно най-много подробности, когато учат. Стратегии за задълбочено разбиране на учебното съдържание, свързването му с предишно знание и откриване на връзки и зависимости се прилагат само от около половината от учениците.

Анализът на ОРЕС показва, че около 73.5% от учителите са участвали в квалификационни дейности, насочени към развитие на дигиталните им компетентности, а 60% от тях са получили специализирано обучение за планиране и организиране на образователния процес в електронна среда. Данните показват, че участието в тези обучения води до значително подобряване на самоувереността на учителите в способностите им да организират учебния процес в електронна среда. 

Но всеки трети учител дава ниска самооценка на своите способности да идентифицира и да се справя с възникващите проблеми при ОРЕС, да стимулира учениците да учат, да ги ангажира с работата в онлайн часовете и да оцени адекватно техните знания. Цялостното взаимодействие с учениците се посочва като съществено предизвикателство за всеки пети преподавател.

Почти 63% от учителите никога не са си сътрудничили в рамките на училището за разработване на съвместно дигитално учебно съдържание и ресурси, а 86% никога не са работили съвместно с учители от други училища в тази насока. Около 84% от учителите никога не са споделяли публично в интернет разработени от тях дигитални уроци и ресурси.

Достъпът на учениците до качествен интернет и електронни устройства се посочват от учителите и директорите като едно от най-сериозните предизвикателства пред обучението от разстояние в електронна среда. В сравнителен план най-голям е делът на децата, общуващи на ромски език у дома, които са посочили, че не използват електронни устройства (6.1%). Голям е делът на учениците с майчин език ромски и турски, които използват предимно смартфон за учебни цели (съответно 46.3% и 42.7%), което поставя под съмнение възможността за провеждане на качествен и ефективен учебен процес в електронна среда.

Експертите от Института за изследвания в образованието препоръчват целенасочено и добре структурирано надграждане на техническия и технологичен капацитет, опит за работа с технологии, дигиталните умения на учители и ученици. С насърчаване на сътрудничеството между учениците и прилагане на гъвкави модели на активно и кооперативно учене ще се повиши вътрешната мотивация и ангажираността. Стимулирането на саморегулираното учене може да доведе до подобряване на самооценката на учениците за техните способности да учат и до стимулиране на интереса към ученето.