ЕК за българската здравна система: Много неосигурени, много плащане на ръка

България е държавата в Европейския съюз с най-голям дял на директните плащания и с най-високо ниво на здравно неосигурените граждани. Това показва профилът на страната ни в доклада „Състояние на здравеопазването в ЕС“, който днес бе публикуван от Европейската комисия. В него се посочва още, че очакваната средна продължителност на живот на българите се е увеличила, но все още е най-ниската в ЕС. Изтъква се и монополът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и твърде слабото осигуряване в частни здравноосигурителни фондове.

Директните плащания от пациентите са най-високите в ЕС

Комисията цитира данни към 2017 г., от които се вижда, че на публичното финансиране се падат 52.1% от общите разходи за здравеопазване, което е второто най-ниско равнище в ЕС след Кипър. Това е и най-ниското равнище, отчетено за България след въвеждането на социалното здравно осигуряване през 1998 г. Лицата и работодателите внасят вноските за социално здравно осигуряване, а държавата покрива вноските за децата, пенсионерите, бедните и други чрез данъчни приходи. Други данъчни приходи се разпределят чрез годишните бюджети към Министерството на здравеопазването и общините.

Директните плащания от пациентите са 46.6%, което е най-високият дял в ЕС. Основните фактори, каращи хората да плащат от джоба си за услуги, лекарства и консумативи, са недостатъчният обхват от дейности на НЗОК (включително повечето дентални услуги и дългосрочните грижи), както и доплащането за редица услуги и лекарствени продукти, които се отпускат с лекарско предписание, пише в доклада.

Неофициалните плащания, основно пари на ръка за лекари и допълнителни услуги, се оценяват като значителен дял от всички директни плащания от пациентите за здравеопазване и допринасят за натиска върху разходите на домакинствата. От друга страна, на доброволното здравно осигуряване се падат едва 0.5% от текущите разходи за здравеопазване през 2017 г., посочват от ЕК.

Един на всеки седем българи е здравно неосигурен

Макар и в законодателството в областта на социалното здравно осигуряване да се посочва, че следва да има всеобщо здравно осигуряване, значителен дял от населението е неосигурено. Последните оценки на Министерството на финансите сочат, че през 2017 г. общо 719 000 души (10.2% от населението) са здравно неосигурени, въпреки че според НЗОК делът на гражданите, които не са обхванати от социалното здравно осигуряване, е около 14% (при отчитане на онези, които живеят в чужбина постоянно). Заедно с високите равнища на директни плащания от пациентите, големият брой неосигурени лица създава сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, се казва още в анализа.

Разходите за здравеопазване са се увеличили значително, но тяхното равнище продължава да е сред най-ниските в ЕС

През 2017 г. България е изразходвала 1311 евро на глава от населението (коригирани с разликите в покупателната способност) за здравеопазване, което е четвъртото най-ниско равнище в ЕС. През периода 2005-2017 г. разходите за здравеопазване на глава от населението са се увеличили повече от двойно с 5.3% среден годишен темп на растеж от 2009 г. насам, което изпреварва темпа на растеж на всички други държави членки на ЕС, с изключение на Румъния. Разходите за здравеопазване продължават да се увеличават: бюджетът на НЗОК за 2019 г. е с 24% по-голям, отколкото за 2017 г. Като дял от БВП, през 2017 г. България е изразходила 8.1% за здравеопазване, което е под средната стойност за ЕС от 9.8%, но надвишава равнището на съседните държави.

По-голямата част от разходите за здравеопазване са за лекарствени продукти и болнична помощ

През 2017 г. на лекарствените продукти и медицинските изделия, заедно с болничната помощ, се падат три четвърти от текущите разходи на България за здравеопазване. Измерени като дял от общите разходи, страната ни е на първо място в ЕС по плащания за лекарствени продукти (над 40%), въпреки че в абсолютно изражение (567 евро на човек) са съвсем малко по-високи от средните за ЕС (522 евро).

На болничната помощ се падат 34% от разходите за здравеопазване, което отразява значението на болничния сектор в България. От 2010 г. насам разходите за амбулаторна (или извънболнична) помощ са се увеличили значително, но през 2017 г. са възлизали едва на 234 евро на глава от населението. В абсолютно изражение България изразходва приблизително 34 евро на човек за здравна профилактика, в сравнение със средната стойност за ЕС от 89 евро, което се равнява на 2.6% от разходите за здравеопазване.

Малко ресурси са предназначени за дългосрочни грижи

Услугите по предоставяне на дългосрочни грижи не са включени в пакета от здравни дейности. Докато за много възрастни хора се грижат неформално членовете на техните семейства, нуждаещите се от медико-социални грижи в специализирани институции могат да ползват или малкото на брой легла за дългосрочни грижи в болничната помощ или резидентни центрове за социални грижи, финансирани от общинските бюджети. Тъй като българското население застарява по-бързо, отколкото това на много други държави членки на ЕС, достъпните дългосрочни грижи на приемлива цена ще се превърнат в ключово предизвикателство. Националната стратегия за дългосрочна грижа (2014 г.) и придружаващият я план за действие (изготвен през 2018 г.) все още не са оказали съществено въздействие.

Системата на здравеопазване е в голяма степен ориентирана към болничната помощ

Осигуреността с болнични легла в България - 7.5 на 1000 души население през 2017 г. - е по-висока, отколкото средната за ЕС, и е на второ място след Германия. Средната продължителност на престоя е намаляла наполовина през периода 2000-2017 г. и достига 5.3 дни, т.е. под средната за ЕС от 7.9 дни.

Въпреки това болничната помощ се характеризира с високо равнище на извършена дейност, като броят на изписаните пациенти през 2017 г. значително надвишава този в останалите страни от ЕС (около 31 700 на 100 000 души население) и е почти двойно по-голям от средния за ЕС (17 000). И обратно, броят на посещенията в извънболничната помощ през 2017 г. е относително малък - средно 6.1 посещения на човек за година спрямо 7.2 в ЕС.