Ердоган заплашва да спре Финландия и Швеция за НАТО

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган постави под съмнение потенциалното членство на Швеция и Финландия в НАТО, точно когато и двете страни са на прага да кандидатстват за присъединяване към алианса.

Ние следим развитието по отношение на Швеция и Финландия, но нямаме положително мнение“, каза Ердоган пред пресата в Истанбул в петък.

Приемането в НАТО на нова държава членка изисква консенсусно одобрение от всички съществуващи членове. Турция се присъедини към НАТО през 1952 г. и има втората по големина армия в 30-членния съюз след Съединените щати. Ердоган спомена, че скандинавските страни приемат членове на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Турция смята за терористична група.

Държавите са дом на много терористични организации“, твърди Ердоган.

Той също така посочи като грешка приемането в НАТО на Гърция през 1952 г. Турция и Гърция са дългогодишни съперници и двете държави са воювали една срещу друга, дори когато са били членове на отбранителния съюз.

„Като Турция, ние не искаме да повтаряме подобни грешки. Освен това, скандинавските страни са къщи за гости за терористични организации“, каза Ердоган.

„Те дори са членове на парламента в някои страни. Не е възможно да бъдем в полза“, добави той. 

В момента Швеция има шестима кюрдски членове на парламента, представляващи либералите, шведските демократи, социалдемократите и лявата партия.

Лидерите на Финландия призоваха в четвъртък за членство в НАТО „без забавяне“ и се очаква съседна Швеция да последва примера, с което почти сигурно скандинавските страни скоро ще изоставят традиционните си позиции на неутралитет както към НАТО, така и към Русия в полза на присъединяването към отбранителния пакт.

Обществената подкрепа за присъединяване към организацията и в двете страни нарасна след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари. Финландия има дълга граница с Русия, а Москва заплаши с тежки последици, ако те станат членове на НАТО. Противопоставянето на разширяването на Алианса беше една от причините, които Кремъл посочи като причина за нахлуването си в Украйна, която от няколко години се стреми към членство в НАТО.

В отговор на коментарите на Ердоган, финландският външен министър Пека Хаависто призова за търпение и процес „стъпка по стъпка“. Шведският външен министър Ан Линде каза, че е много уверена, че кандидатурата на страната ѝ за членство ще получи единодушна подкрепа от членовете на НАТО.

Тим Аш, стратег за нововъзникващите пазари в Bluebay Asset Management и дългогодишен експерт по Турция, смята, че Ердоган се опитва да използва лостове си като член на НАТО, за да извлече отстъпки.

Предполагам, че Ердоган търси „услуга за услуга“ за доставки на военно оборудване, по-добри бойни самолети, противоракетна отбрана и други“, написа Аш в бележка в петък.

„Но позицията на Ердоган абсолютно няма да бъде оценена нито в западните столици, нито в Украйна. Това ще се разглежда като просто още един знак, че Турция се отдръпва от западния съюз.

Силно стратегическата турска въздушна база Инджирлик е дом на 50 от тактическите ядрени оръжия на САЩ, които някои представители на САЩ предложиха да бъдат премахнати поради нарастващото напрежение с Вашингтон и Анкара през последните години, съсредоточено отчасти върху затоплящите връзки на Ердоган с руския президент Владимир Путин.