ЕС: Банките имат голям недостиг в буферите за покриване на загуби
Те се определят като решаващи за методична постепенна ликвидация на кредитна институция и би трябвало също така да намалят разходите за данъкоплатците
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
Банките от еврозоната имат огромен недостиг в буферите си за поемане на загуби и сега са изправени пред по-сурови пазарни условия за натрупване на такива резерви заради засилената нестабилност и увеличаващите се спредове при суверенните облигации. Това обяви днес Европейският банков орган (ЕБО), цитиран от Ройтерс.
Според международните и европейски правила големите банки трябва да емитират специални облигации за поемане на загуби, известни като TLAC и MREL, които могат да бъдат обърнати в капитал, ако финансовите институции загубят основните си капиталови буфери заради криза.
„В това отношение не е постигнат достатъчен напредък", посочи председателят на ЕБО Андреа Енриа на банкова конференция в Брюксел.
По думите му проблемът е за големи и средно големи кредитори, но не и за системообразуващи като Deutsche Bank или Unicredit, които са "много близо до пълно изпълнение на изискванията".
Недостигът се равнява на 125 млрд. евро (145 млрд. долара) за 35-те най-сложни банкови групи в еврозоната, уточни Доминик Лабурекс, член на Единния борд за преструктуриране (Single Resolution Board - SRB) - структура, която се занимава с проблемни банки и определя равнището на буферите за поемане на загуби.
Тези буфери се използват, когато банка е в беда. Те се определят като решаващи за методична постепена ликвидация на кредитна институция и би трябвало също така да намалят разходите за данъкоплатците при евентуално спасяване на банка.
Според Енриа инвеститорите засега показват интерес към покупката на такива облигации. Той обаче предупреди, че "прозорецът на възможностите се затваря".
От банките се изисква да имат достатъчни буфери за поемане на загуби, за да имат достъп до фонда на еврозоната за кредитни институции в затруднение - Единния фонд за преструктуриране (Single Resolution Fund). Очаква се догодина този фонд да има близо 33 млрд. евро спрямо около 25 млрд. тази година, посочи председателят на Единния борд за преструктуриране Елке Кьониг днес. Бордът управлява фонда, който се финансира от банките в еврозоната.
Планът е активите на фонда постепенно да бъдат увеличени до поне 1% от всички застраховани депозити в банките от еврозоната към края на 2023 г. или между 55 и 60 млрд. евро.
