30 години правителствата у нас убиват жп превозите на товари

Железопътният превоз на товари у нас бавно умира. Това е резултатът от тридесетилетния натиск на автомобилния транспорт върху железницата. Не казвам „война”, тъй като във войната участват две или повече страни, които решително противостоят една на друга. Между железопътния и автомобилния транспорт в България никога не е имало война, просто защото всички ръководства на транспортното министерство от 1992 г. насам всячески толерираха превозите с камиони за сметка на железницата.

Любопитното е, че дори железничари като Кирил Ерменков (зам.-министър на транспорта в пет кабинета и министър на транспорта в периода 1993-1994 г.) и Стамен Стаменов (министър на транспорта 1995-1996 г.) не направиха нищо, за да спрат натиска на камионджиите върху БДЖ.

Резултатът – драстичен спад на превозите на товари с влак, трагично състояние на „БДЖ-Товарни превози“ и миниатюрно влияние върху пазара на всичките останали 14 частни железопътни карго превозвачи.

Това сочат числата, а когато числата говорят – и боговете мълчат!

За 2019 г. числата показват, че въпреки агресивното поведение на почти всичките 14 частни железопътни карго превозвача - както по-стари, така и новоизлюпени, пазарният дял на „БДЖ-Товарни превози“ е 56.4% от общия обем превозени по релси товари на вътрешния пазар. Нещо повече, делът на държавния превозвач се е повишил спрямо 2018 г. (50.86%) с 5.54%.

Интересното е, че въпреки роенето на все нови и нови частни железопътни превозвачи през последните години делът на „БДЖ-Товарни превози“ се върти все около 50% (47.53% през 2017 г., 52.57% през 2016 г. и пр.).

Следователно излиза, че въпреки тежкото си техническо, технологично и финансово състояние, държавното дружество съумява да запази половината от превоза на товари с жп транспорт в страната, а новопоявилите се жп превозвачи, като „ПИМК Рейл”, „ДМВ Карго Рейл” и др., трябва да се борят за дял от останалите около 50% от пазара.

Според данните за 2019 г. най-голяма част от него държи най-старият частен жп превозвач у нас – румънската „Българска железопътна компания” (БЖК) – с 11.12% пазарен дял. Въпреки бурното си развитие през последните години „Булмаркет Рейл Карго” държи само 9.52%, а жп компанията на Христо Ковачки – „ТБД – Товарни  превози”, се радва едва на 7.12% дял. Въпреки чисто новите си локомотиви „Сименс” „ПИМК Рейл” е извършила 4.33% от превозите през миналата година, което все пак е твърде много на фона на мижавите обеми, превозени от компанията през 2018 г., когато тя попада в графата „други превозвачи” с общо 3.17%.

Като имаме предвид, че държавната компанията с нейния 56.4% дял е превозила през миналата година 7.5 млн. тона товари, то за всички останали превозвачи остават още около 7 млн. тона товари, или общо около 14 млн. тона, превозени с влакове през 2019 г.

Не е необходимо да се връщаме чак през 1986 г., когато БДЖ е превозило 86 млн. тона товари – 6.2 пъти повече от всички жп компании през миналата година.

Достатъчно е да погледнем, че от 1997 г., когато превозените с влакове товари са 27 млн. т, насам те само намаляват: през 2007 г. са 21.9 млн. т, а между 2011-а и 2019-а се движат между 14.9 и 13.4 млн. т.

В края на 80-те години на ХХ в. с екологичния жп транспорт у нас се превозват над 70% от всички товари – суровини и готова продукция, докато през последните 10 години железницата вози едва между 11.2% и 11.9% от общия обем товари. Или, грубо казано, близо 90% от товарите у нас през последното десетилетие се возят с проблемния автомобилен транспорт. Така, докато жп линиите пустеят и по тях минават толкова влакове, колкото да не успеят мургавите ни сънародници да ги демонтират между две композиции, то магистралите и пътищата първи и втори клас са ужасно претоварени от камиони от всякакъв калибър – от 3.5 до над 40 тона. Освен с изхвърлените вредни емисии и фини прахови частици камионите замърсяват въздуха и чрез триенето на гумите и асфалта. Вдигането на облаци прах от банкета няма да го броим за замърсяване.

Крайно време е транспортното министерство и правителството като цяло да започнат да провеждат транспортна политика в интересите на цялото българско общество, а не само на частните автомобилни превозвачи. И като е казало „А” с въвеждането на тол системата, кабинетът трябва да каже и „Б” с регулирането на тол таксите така, че превозите на товари у нас да станат съизмерими с тези в Словакия, Словения и др. страни, където е по-изгодно не само превозите на много товари с железница, но също и качването на камионите на влак (Ro-La) вместо да се движат по шосе.